Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Преди 23 години – в края на 1994 г., издадох първия брой на „Строго секретно“.
Но всъщност неговото издаване започнах доста по-рано – на 06.09.1991 г., когато тогавашното Главно управление по печата на Министерски съвет ми даде удостоверение за регистрация на печатно издание № 0501 с названието „Строго секретно“.
С това отговарям на няколко въпроса:
- че бях първи на Изток и на Запад, който започна този вид печатни, а след това и интернетни издания на алтернативните медии и мироглед, и че другите подобни се появиха по-късно, т.е. бяхме първообразът;
- че след 1990 г. всяко издание, за да е легитимно, трябваше да има такова разрешение. Значи, в тогавашния Комитет по печата бяха оценили, че все пак съм нелош в занаята, и може да съм легитимен. Всички след мен – „Труд“-ове, 24 часове, 168 часове, „Стандарт“-и, „Континент“-и, Новинар-и тръгнаха без разрешение, без доказан професионализъм и произход на средствата, т.е. бяха и са нелегитимни, както по отношение на издателя, така и на професионализма.
- че феноменът на „Строго секретно“ в България и в световната публицистика и аналитична мисъл е, че вече почти четвърт век се издава само с лични средства, заради което е напълно независим.
Ще ви открия една тайна по отношение на парите. Още в началото – през 1995 г., Тодор Живков ми се обади от домашния си арест на „Секвоя“ и заяви, че това издание е „явлението в българските медии“ и ми предложи да правя ново партийно издание. Обеща да намери спонсорство от 30-50 милиона долара. Щеше да ги намери. Веднага ми се обадиха други и предложиха двойно повече да не правя ново партийно издание.
Отказах и в двата случая не защото не ми трябваха пари, а защото се бях досетил, че светът навлиза в нов стадий на развитие, в който партийността и идеологиите не са по-важни от по-трайните неща, като геополитиката, геоикономиката, реалното производство, почтената информация, т.е. че идва времето на така наречените днес алтернативни медии /алт–медии/, които да са антитеза и контрапункт на лъжливите и платени медии.
Това беше нова и брутална истина за медийно-консумиращата общност.
В началото бяхме малцина в целия свят. Ще спомена някои имена, които въобще не сте чували, но които бяха истинските пионери – Орлин Граббе, Шърман Школник, Тейтъм, Урбан, Линдън Ларуш, Ренс… – по-малко от десетина, когато чрез „периферни медийни изходи“ бяхме стигнали до извода да бъдат лишени „основните медии“ от техния информационен и исторически монопол.
Постепенно се присъединиха нови хора и идеи, за да оформим реката на т.нар. алтернативни медии, които вече доминират и са политикоопределящи.
Добре, че ни подценяваха и ни се надсмиваха в началото, защото иначе едва ли щяхме да пробием.
След това срещу нас включиха най-ретроградните сили и „разработки“. Но вече беше късно.
Светът навлезе безповратно в ерата на „алтернативните медии“, за да стигнем до днешния ден, когато с чиста съвест мога да напиша, че направеното през отминалите 23 е един от важните информационни и аналитични агрегати, феномен, какъвто не е имало в българската и световна публицистика и аналитичност.
Надяваме се да изкараме още няколко години, за да затвърдим уникалното си място и да опровергаем невъзможните на пръв поглед неща.
Така подходихме преди 23 години, когато обещахме, че ще се подиграваме над сериозните неща и ще се смеем над тъжните.
В този смисъл „Строго секретно“ трябваше да бъде лош вестник, като всичко друго, появило се в тази държава, в която 26 години всичко върви на майната си. Не успяхме обаче да станем лоши, заради което появата на добър вестник в информационното пространство си беше чисто национално предателство.
Постепенно в тази мрачна лаборатория израсна едно „чудовище без аналог“, за да стигнем до статута на уникално издание, което направи истински преврат в публицистиката и аналитичната мисъл.
Избрахме във времето на безумието да даваме творчески принос за поощряване на мисленето.
Така, от първия брой на „Строго секретно“, влияеше върху този замиращ процес и срещу онези, които действаха в обратната посока.
От самото начало езикът на „Строго секретно“ беше различен. Защото това е езикът на мисленето, за разлика от другите медии. Постепенно изразните ни и мисловни форми започнаха да доминират.
Създадохме езика на неологизма, тоест на обратното на онова, което присъстващите на сцената след 1990 г. се опитват да наложат. С една дума, създадохме нова специалност – политическо езикознание – с надеждата, че човек е не само Homo, но даже може да стане и Sapiens.
Наложихме стил и перспектива.
Някога написахме, че „Строго секретно“ ще е другата гледна точка. За години станахме не само другата, но и определящата.
„Строго секретно“ стана медиен и политически феномен. Знаехме добре максимата за медиите и политиците, написани още през 1880 г., че „Бизнесът на журналистите и политиците е да унищожават истината“.
Решихме да опитаме обратното и да докажем, че написаното за медиите преди повече от 130 години може и да не е вярно.
Появата на „Строго секретно“ като проект с неговата геополитическа, икономическа и социална платформа, беше неизбежна. Той стана професионалната позиция срещу преобладаващата политическа и медийна халтура.
Изпреварваме събитията с 5-10 години. Силата ни е във възможността да правим мегапреглед и анализ, който интегрира геополитически, икономически и военни аспекти.
Станахме пионери на геополитиката и геоикономиката не само в България.
Изградихме основите на модерната политика и на съвременната икономическа школа.
Станахме и първият мозъчен тръст на България срещу лъжата, простащината, отчаянието, страха.
Падна ни се да живеем в сложно и критично време, на преход от една епоха към друга. Промените стават с фантастична скорост и мащаби. Кризата е планетарна, съпротивата срещу нея – също. Имаме пълен отказ на цялата система в мащабите на цялата планета. Това нещо не може да бъде ремонтирано.
Но това има и положителна страна, защото с отговора на „какво се случи“ има шанс да се отговори и на „какво да се прави“. Този отговор продължаваме да търсим. Махалото тръгна в обратна посока.
Заради това – внимавайте. Имате мозъци и отговорността за тях е изцяло ваша. Повечето думи около нас са лъжа. Така е от 20 века. Даже и общоприетата истина, че господ се е родил на 25 декември, не е истина.
В бъдещето няма да вземат всички.
Ако имате време, опитайте да разиграете тази партия шах, в която белите, на пръв поглед, са в безнадеждна позиция, но все пак печелят. Ние опитахме.
Разбира се, всяко начало има и край. До 5 години вероятно ще стигнем до момента, в който проектът „Строго секретно“ ще бъде изчерпан. Или ние ще бъдем…
Но и това да стане, няма страшно. Няма да сме нито първите, нито последните, които ще слязат от тази неблагодарна хамлетовска сцена.
И винаги ще харесваме, когато другите се смеят. Защото знаем, че ще се смеем последни.
Успех! И бъдете здрави през 2017 г.!
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)