Роденият в Пловдив, на 21 ноември 1871 г, композитор и диригент е автор на любимия на толкова поколения химн “Върви народен възродени”.
Панайот Пипков е представител на т.нар. първо поколение български композитори, един от пионерите на българската професионална музика. От ранна възраст учи цигулка, пее в хора на Г. Байданов, пише стихове. Участва като актьор в Пловдивска любителска театрална трупа и в софийските театри “Основа”, драматичното отделение на Столичната драматична трупа и театър “Сълза и смях”.
Със съдействието на артистите от “Сълза и смях” е изпратен да учи музика в Милано. От 1899 последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе, учител по музика в Ловеч и в София. Същевременно ръководи самодейни хорове и оркестри и създава репертоар за тях. Участва в Балканската война като капелмайстор.
Последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе от 1899 г. След срещата си с Гоце Делчев създава текста и музиката на Стига вече ! – Химн на Македонския народ. Издаден е от Ловешкото македоно-одринско дружество в Лайпциг през 1902 г.
Диригент в Свободния театър от 1918 г. Поставя оперетите „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, „Розата на Стамбул“ и „Есенни маневри“. Хормайстор на Народната опера в София. Артист и музикант в Софийския драматичен театър. Диригент на Градската духова музика и на първата духова музика на полицията.
Когато е без работа е акордьор на пиана или е артист в трупата на Иван Попов и Вяра Игнатова.
Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Автор на популярните хорови песни „Сладкопойна чучулига“, „Когато бях овчарче “ и „Де е България“. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра.
Негов син и наследник в музикалното творчество е Любомир Пипков.
