Имаме удоволствието да представим интересни факти за все по набиращия популярност танц – бели денс на нашата аудитория и то разказ от първо лице. Поводът е предстоящият Фестивал на изкуствата за Цветница и Великден – един своеобразен празник на красотата, свободната и творческа мисъл и идея. На фестивалът, който ще се проведе от 15 до 17.04.2016 г. всеки посетител ще може да се наслади на живо на магическия танц.
Здравейте, представете се на нашата аудитория.
Здравейте, казвам се Семира. За мен е удоволствие да споделя усещането на трепетния ориенталски танц – бели денс, наречен също танц на корема. След запознаването ми с преподаватели и танцьори, родоначалници на оренталското изкуство в България бях вдъхновена от красотата и изяществото на ориенталския традиционен танц. За мен този нежен танц е израз на женственост, изящество и красота. През есента на 2010 г. бях присъединена от Капка Кумар в нейната група „Раджуника”с арабска хореогрфия, където участвах в два проекта и ред Боливуд и Фюжън партита. Владея също и индийски танци. Поставих и първата си хореография по български народни танци – шопски танц. През 2011 г. започнах редовни лекции по ориенталско изкуство с преподавател Бояна Петрова. В края на същата година подготвям хореографии, с които имам самостоятелни изяви. През декември 2011 г. дебютирам самостоятелно на участие, организирано от мен с хореография на песента “Salam” на Hakim.
Какво е усещането, докато танцуваш?
Докато танцувам усещам спокойствие, себеотдаване и прилив на енергия. Сякаш предавам духовно отприщване на енергия на публиката. Усещам как кръвта ми кипи и сякаш рисувам живота в нежен ритъм. Въображението ми е във вихъра си и си представям и мечтая за една красива реалност.
Отдаване на цялата положителна енергия, която е в мен.Танца е една истинска атнистресова терапия, която гони всякаква лоша и негативна енергия от мен.Танца е пресътворяване на красивото във видима форма на синхронни нежни движения под ритъма на екзотиката.
Какво те привлече и как се озова под властта на ритъма?
Чрез танците аз съм себе си. Озовах се в ориенталските танци съвсем случайно, но още от дете имах афинитет към културата на Изтока. По един проект на Капка Кумар бях поканена да участвам с бели денс танц и така започнах активно да танцувам. Имах няколко изкарани семинара в школата на родоначалничката – на тези танци в България – Евелина Папазова.
Как ги овладя до такова съвършенство?
Стремя се към съвършенство, но не бих казала,че съм го достигнала. Вие виждате добре научени и със самочувствие изиграни хореографии и това е резултат от много посетени семинари, сценичен опит и безкрайни ежедневни репетиции.
Източните танци като цяло са изкуство, което те отваря в друго измерение. Изкуство, което ти дава възможност да си в два свята едновремнно, докато танцуваш.Това е едно чисто женско изкуство, което дава възможност да се разгърне цялата женственост, красота и нежност, на която е способна една жена.Това е изкуство, в което е възможно човек да омае дори себе си. За мен белиденс е начин на живот.
Защо точно белиденс?
Занимавам се с танци от много отдавна и като цяло съм на сцена от 5 годишна. Това изкуство ми дава възможност да се раздам и сякаш се сливам в едно с публиката. Именно в бели денса мога да съм това, което съм в пълната си завършеност.
Публиката ви разнородна ли е? И расте ли интересът към тези екзотични танци?
Играла съм пред всякакви хора,от всякакви националности и нашето изкуство се възприема наистина различно.Миналата година играх пред една гръцка група,която много ,много не отдаде чест,че имаше бели денс в програмата…..
В последните години се заговори за нашето изкуство и то вече набира популярност. Вече много жени и дори и мъже, танцуват белиденс и проявяват силен интерес към екзотичния танц.
Разкажи ни за възникването на белиденс. Има ли почва в България?
Този танц съществува от античността. На някои древни изображения може да се видят жени, които танцуват, за да призоват боговете и най-вече ХАТОР (HATHOR), богинята на плодовитостта. Танцът се характеризира с движения на ханша в кръг и в страни, движения на ръцете, на раменете и на бюста… Танцьорите са били разделени на две групи. Гавази „Gawazy”, , които се танцували по улиците за хората от народа и не били добре приети в Египет. Според някои хора, са били причина за лошата репутация на ориенталските танци.
За разлика от така наречените Алмее „Almées”, професионални танцьорки, много уважавани и обичани от публиката. Те танцували единствено сред благородните среди. Първото училище по ориенталски танци е създадено в Египет през 1852 година.Танцът променя малко вида си, когато на всеки празник, на всяка церемония се появява танцьорка. Това се превръща в традиция, в празник.От този момент нататък, ориенталският танц преживява много приключения, светът на паетите през египетското и холивудското кино. Това възстановява реномето му и с времето танцът се слива с ориенталско фламенко, цигански танци, индийски танци, племенни танци и фараонски стил… През ХХ век, ориенталският танц преминава през невиждан обрат в своята история.Всичко започва, когато една жена, наречена Бадиа Масабни (Badia Masabni),от сирийско-ливански произход, решава да отвори едно голямо казино „Казиното опера” в Кайро,за да предостави на египетската публика един пищен, изискан и качествен спектакъл. Тя е тази,която за първи път представя ориенталския танц от гледната точка на спектакъл, измисля декори, по-подготвена техника, вдъхновена от класическия танц. Въвежда аксесоари като воали и великолепни костюми. За няколко години това казино се превръща в задължителен преход за всяка танцьорка, достойна да носи това име, като неповторимата Тахиа Кариока (Tahia Carioca), известната Самиа Гамал (Samia Gamal), Наима Акеф (Naima Akef).,, Трябва да се уточни, че по-голямата част от танцьорките от този период са били актриси и са участвали в множество филми. Това е златната епоха на египетското кино, която дава подтик ориенталският танц да се превърне в професия и да се появи стила Ракс-Шарки (Raqs-Sharqi.)
В нашата страна ориенталското изкуство има възможности за развитие.В последните години се даде ясна представа ,че това е изкуство и спорт,и бизнес, при това с доста голяма перспектива.
Благодарим ти и ти пожелаваме успех и нестихваща любов към танца на Ориента 🙂
