Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Гугъл можело да избере новият държавен глава на САЩ, твърдят учени Тампа, Флорида – Забравете за Хилъри и Тръмп, американците искат САЩ да бъде ръководена от мениджър от типа на тези, които командват преуспяващата компания „Епъл“, сочи проучване на фирмата „Брейкаут брендс“.
Допитване до 1000 души на възраст над 18 години показва, че 1 на всеки трима гласува по-високо доверие на технократите, отколкото на политиците или администрацията във Вашингтон. Анкетьорите решили да зададат въпрос, свързан с политиката заради „необичайната изборна ситуация и дебатите, които целят да покажат кой е квалифициран да бъде президент“ посочва шефката на „Брейкаут брендс“. Интересното в анкетата е, че на първо място е поставена компанията „Амазон„, но нейните шефове на са подходящи да водят САЩ, защото „Епъл“ поставя клиентите си на по-висок пиедестал.
Заради лошият имидж на политиците, били те демократи или републиканци, компанииите от света на информационните технологии играят все по-голяма роля в обществото. Няма да е пресилено ако се каже, че следващият президент на САЩ може да бъде определен не от рекламите по телевизията и резултатите от политическите дебати, а от секретните решения на Гугъл. Робърт Епстийн писа в „Политико“, че огромната компания може да мотивира милиони хора в техния избор.
Алгоритъмът на Интернет търсачката №1 може да преобърне изборните предпочитания в невъобразими мащаби. Голямото въздействие на Гугъл варира от 20 на сто и повече до 80 на сто в някои групи от населението. Магията е в това, че те дори не подозират, че ги манипулират, сочи експеримент, проведен от социолога Роналд Робъртсън. Историческите факти сочат, че в 50 на сто случаите, определеният за държавен глава е получавал средно 7,6 на сто повече гласове от своя съперник. Последните президентски избори през 2012 г бяха спечелени с разлика от едва 3,9 на сто, което показва, че нещата са напълно под контрола на информационният гигант.
Изследователите наричат феномена манипулативен ефект на електронната търсачка. Според проучване на Националната академия на науките в САЩ, проведено сред 4200 души в две страни, той има невероятно въздействие върху поведението на хората. Интересното, че лостът за въздействие с крие в гениалния алгоритъм на Гугъл, който го изведе на първо място заради това, че заковава крайния резултат най-близо до десетката.
Формулата, с която е започнала компанията, е създадена с помощта на родителите на единия от съоснователите на информационната компания – Сергей Брин, които работят като математици за НАСА. В момента алгоритъмът се променя непрекъснато. С това се занимава цяла армия даровити компютърни специалисти. Те го променят повече от 600 пъти годишно. Целият процес е толкова сложен, че изменянето на тенденциите в резултатите става почти без знанието на шефовете на Гугъл. И понеже в тази област няма регулиращи правила, редица учени в САЩ смятат, че манипулативният ефект на електронната търсачка е заплаха за американската демокрация.
Последните резултати за Доналд Тръмп показват, че той е начело в Гугъл-резултатите в 47 от 50-те щата на страната. Възможно ли е тайните промени в алгоритъма през 2016 г да му изиграят лош номер? Изследователите отговарят положително на този въпрос.
Дали всичко това не е скрита реклама на най-голямата компания в света на информационните технологии? Със сигурност не е, защото кристалното кълбо в щаба на фирмата в Маунтийн вю, Калифорния, предсказа изборът на Нарендра Моди за президент на Индия през 2014 г. Това бяха най-масовите демократични избори в историята на света, в които участваха 800 милиона гласоподаватели. Дори в тогавашната обстановка на политическата битка, за която повечето избиратели имаха предварителна нагласа резултатите на Гугъл са играли огромна роля. Оказва се, че електронните данни, които в продължение на 61 дни са показвали Моди като водещ кандидат, са изиграли по-голяма роля от политическата пропаганда, бомбардираща избирателите на митингите и чрез електронните медии.
Учените, които подозират Гугъл в манипулации, имат своя сериозен аргумент – компанията систематично е премахвала от Интернет резултатите от електронното търсене. Епстийн и колегите му обаче се оказали по-бързи и успели да свалят данните от мрежата преди да изчезнат. От тях ставало ясно, че Моди не е слязъл от първата позиция нито един ден по време на предизборната кампания. Когато Робърт поискал обяснение от босовете на компанията, получил лаконичния отговор; „Осигуряването на надеждни резултати е било винаги крайъгълен камък в подхода на Гугъл към диренето на информация. Ние бихме подкопали доверието на хората в нашите възможности ако променим курса“.
Информационният гигант от Калифорния съвсем не е първи в битката за душите и сърцата на избиралите, които същевременно са консуматори на правата и свободите, предлагани в демократичното общество.
През 1876 г тогавашната телеграфна компания, която носела името „Уестърн юниън“ моделирала предварителните допитвания в президентската кампания, която вкарала в Белия дом Ръдърфорд Хейс като 19-и президент на Съединените щати. „Уестър юниън“ държала по онова време монопола върху разпространяването на новините.
Шефовете и се постарали до вестниците стигнат единствено позитивни истории, представящи Хейс като ангел. Освен това телеграфната компания разполагала с много вътрешна информация от щаба на опонента му, тъй като всички негови телеграми минавали по нейната жица.
Гугъл без съмнение държи в ръцете си могъщи лостове. Затова един от девизите на информационния гигант е: „Най-добрият начин да се предскаже бъдещето е да участваш в неговото създаване“.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)