Това съобщи неговият говорител. Причината за смъртта е сърдечен удар, който Шариф е получил следобяда в Кайро.
В края на май т.г. синът му Тарек Шариф съобщи, че звездата страда от болестта на Алцхаймер.
По думите на Тарек Шариф баща му се е разболял преди три години и оттогава положението му се влошава.
Актьорът осъзнаваше, че е прочута личност, но вече не помнеше филмите, в които се е снимал, датите на премиерите им, напълно забравял имената на старите си приятели.
По думите на сина му освен това Омар Шариф не осъзнавал сериозността на положението и не искал да се лекува.
Миналата година се навършиха 60 години, откакто играе в киното.
2004 Получава „Сезар“ за ролята му в „Господин Ибрахим и цветята на Корана“
Биография:
Омар Шариф (роден като Мишел Шахуб) е роден на 10 април 1932 г. в Египет. Родителите му решават, че синът им трябва да получи католическо образование. Учи във Victoria College в Александрия, а по-късно специализира математика и физика в университета в Кайро. След като завършва, МИшел започва да помага в семейния бизнес.
На снимачната площадка на дебютния си филм Мишел Шахуб се запознава с Фатен Хамама и двамата се влюбват. Но за да сключат брак, Шахуб трябва да приеме исляма. Прави го и сменя името си на Омар ал-Шариф. Ражда им се дете – Тарек Шариф. Омар и Фатен се развеждат през 1974 г., а актьорът никога повече не се жени.
В началото на 60-те години Шариф става известен с уменията си в бриджа. През 70-те и 80-те години води колонка за бридж във вестник Chicago Tribune. Освен това е автор на няколко книги по темата, а от 1992 г. съществува и компютърната игра „Omar Sharif Bridge“.
Професионална кариера:
В началото на своята филмова кариера Мишел Шахуб пробива в родината си. Дебютът му е през 1954 г. със „Siraa Fil-Wadi“. През 1956 г. се снима в малка роля във френско-италианската продукция „The Lebanese Mission“, а две години по-късно отново е част от европейски филм – „Goha“, където малка роля има и Клаудия Кардинале. През 1959 г. се снима с тогавашната си съпруга Фатен в „Lady of the Castle“. От началото на кариерата му до края на 50-те години Омар Шариф се снима в 15 заглавия.
През 1961 г. отново с жена си участва в арабската продукция „The River of Love“.Истинският пробив на египтянина идва с ролята му в „Лорънс Арабски“ с Питър О’Тул, за която е номиниран за „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля. След впечатлението, което прави, Шариф става световноизвестен. През 1964 г. е част от актьорския екип в „The Fall of the Roman Empire“, със София Лорен, Кристофър Плъмър и др. Същата година е премиерата на „Behold a Pale Horse“ с Антъни Куин.
В края на 1964 г. излиза „The Yellow Rolls-Royce“ с Ингрид Бергман, Шърли Маклейн, Жана Моро, Ален Делон и др. През 1965 г. Шариф отново си партнира с Антъни Куин в „Marco the Magnificent“. Същата година актьорът прави още един фурор с изпълнението си в „Доктор Живаго“. Две години по-късно излиза „The Night of the Generals“ с Питър О’Тул, а по-късно през 1967 г. Омар и София Лорен отново са заедно в „More Than a Miracle“. През 1968 г. е премиерата на „Funny Girl“ с Барбра Стрейзанд, както и на „Mayerling“ с Катрин Деньов. До края на 60-те години се снима още в „Mackenna’s Gold“, „The Appointment“ и „Che!“.
70-те години започват с „The Last Valley“ с Майкъл Кейн, „The Horsemen“ и „The Burglars“ с Жан-Пол Белмондо. През 1974 г. излиза „The Tamarind Seed“ с Джули Андрюс, а малко по-късно същата година е премиерата на „Juggernaut“ с Антъни Хопкинс. През 1975 г. по кината тръгва „Funny Lady“ с Барбра Стрейзанд, Джеймс Каан и др. В края на 70-те години Шариф отново се снима с Майкъл Кейн, този път в „Ashanti“. През 1979 г. излиза още и „Bloodline“ с Одри Хепбърн.
През 80-те години Омар Шариф продължава да се снима, макар и не чак толкова интензивно, колкото в началото. През 1980 г. излизат „The Baltimore Bullet“ и „Oh Heavenly Dog“. През 1984 г. Шариф се среща с Вал Килмър в „Top Secret!“, а четири години по-късно е премиерата на „Les possedes“ на Анджей Вайда. През 80-те и особено през 90-те години актьорът все по-често приема роли в телевизията. Това не му пречи обаче да снима и в киното. През 1990 г. излиза „The Rainbow Thief“ с Питър О’Тул, а година по-късно Шариф играе редом до Клаудия Кардинале в „Mother“. През 1999 г. Шариф е част от актьорския екип на „13-ят войн“ с Антонио Бандерас.
През новото хилядолетие Омар Шариф се завърна с главната роля в „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ (2003). През 2004 г. се снима в „Hidalgo“ с Виго Мортенсен. Засега последните участия на Омар Шариф са в „Една нощ в Краля“ (2006) с Питър О’Тул, „10 000 пр.н.е.“ (2008) на Роланд Емерих, „Hassan wa Morcus“ (2008), „The Traveller“ (2009) и „I Forgot to Tell You“ (2009).
Филмография:
- I Forgot to Tell You (2009)
- The Traveller (2009)
- The Last Templar (2009)
- Hassan wa Morcus (2008)
- 10,000 BC (2008)
- One Night with the King (2006)
- Kronprinz Rudolf (2006)
- The Ten Commandments (2006)
- Fire at My Heart (2006)
- Imperium: Saint Peter (2005)
- The Search for Eternal Egypt (2005)
- „Petits mythes urbains“ (2003-2004)
- Hidalgo (2004)
- Monsieur Ibrahim (2003)
- Shaka Zulu: The Citadel (2001)
- The Parole Officer (2001)
- Censor (2001)
- The 13th Warrior (1999)
- Mysteries of Egypt (1998)
- Heaven Before I Die (1997)
- Gulliver’s Travels (1996)
- Catherine the Great (1995)
- Lie Down with Lions (1994)
- „Mother“ (1993)
- Laughter, Games, Seriousness and Love (1993)
- Mrs. ‘Arris Goes to Paris (1992)
- Tengoku no Taizai (1992)
- Beyond Justice (1992)
- Mother (1992)
- Memories of Midnight (1991)
- Mother (1991)
- „Il principe del deserto“ (1991)
- Al-moaten Masry (1991)
- Viaggio d’amore (1990)
- The Rainbow Thief (1990)
- Le roi de Patagonie (1990)
- The Puppeteer (1989)
- Quattro piccole donne (1989)
- Les pyramides bleues (1988)
- Les possédés (1988)
- Keys to Freedom (1988)
- Grand Larceny (1987)
- Anastasia: The Mystery of Anna (1986)
- „The Mind of David Berglas“ (1986)
- Harem (1986)
- „Peter the Great“ (1986)
- Edge of the Wind (1985)
- Vicious Circle (1985)
- Top Secret! (1984)
- „The Far Pavilions“ (1984)
- La Martingale (1983)
- Ayoub (1983)
- Green Ice (1981)
- Pleasure Palace (1980)
- Oh Heavenly Dog (1980)
- The Baltimore Bullet (1980)
- S+H+E: Security Hazards Expert (1980)
- Bloodline (1979)
- Ashanti (1979)
- Mysteries of the Great Pyramids (1977)
- Crime and Passion (1976)
- Funny Lady (1975)
- Juggernaut (1974)
- The Tamarind Seed (1974)
- „L’île mystérieuse“ (1973)
- The Mysterious Island (1973)
- Le droit d’aimer (1972)
- The Burglars (1971)
- The Horsemen (1971)
- The Last Valley (1971)
- „Bracken’s World“ (1969)
- Che! (1969)
- The Appointment (1969)
- Mackenna’s Gold (1969)
- Mayerling (1968)
- Funny Girl (1968)
- More Than a Miracle (1967)
- The Night of the Generals (1967)
- The Poppy Is Also a Flower (1966)
- Doctor Zhivago (1965)
- Marco the Magnificent (1965)
- Genghis Khan (1965)
- The Mamelukes (1965)
- The Yellow Rolls-Royce (1964)
- Behold a Pale Horse (1964)
- The Fall of the Roman Empire (1964)
- Lawrence of Arabia (1962)
- There Is a Man in Our House (1961)
- The Agony of Love (1961)
- I Love My Master (1961)
- My Only Love (1961)
- The River of Love (1961)
- Agony of Love (1960)
- Bidaya wa nihaya (1960)
- For the Sake of a Woman (1959)
- Struggle on the Nile (1959)
- Rendezvous with a Stranger (1959)
- Scandal in Zamalek (1959)
- Lady of the Castle (1959)
- Goha (1958)
- Hidden Shore (1958)
- No Tomorrow (1958)
- The Fault of My Love (1958)
- Land of Peace (1957)
- The Lebanese Mission (1956)
- Struggle on the Pier (1956)
- Our Best Days (1955)
- Devil of the Sahara (1954)
- Siraa Fil-Wadi (1954)
По-значими награди:
„Сезар“ (2004 г. най-добър актьор – „Господин Ибрахим и цветята на Корана“)
„Златен глобус“ (1966 г. най-добър актьор в драматичен игрален филм – „Доктор Живаго“; 1963 г. най-добър поддържащ актьор и най-обещаващ млад актьор – „Лорънс Арабски“)
Фестивала във Венеция (2003 г. награда на публиката за най-добър актьор – „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ и „Златен лъв“ за цялостно творчество)