Кузман Илиев е роден преди 28 години в град София. В момента подготвя докторска теза в полето на банковото дело и финансовата икономика. Магистър по публичен мениджмънт от IEP Тулуза, Франция, преди това Кузман завършва с отличие 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин”. Анализаторските му интереси са в сферата на икономиката, теория на парите и кредита, паричната политика, икономическият цикъл, финансовата и стопанска история, история на икономическата мисъл, австрийска икономическа теория и политическа философия. 2009/2010г. е прекрасен период за Кузман: избран е за „Студент на годината” на НБУ, става председател на един от най-активните и успешни клубове в рамките на университета си – „Франкофони”, печели и престижната стипендия „Чарлз Мозер”. Двукратен победител в национални конкурси за есе, организирани съвместно от български евродепутати и Европейския Парламент.
Владее свободно френски и английски език, работно испански.През 2010г., в продължение на 6 месеца, Кузман има своя рубрика в сутрешния блок на Милен Цветков по икономическа телевизия „ЕBF”, а от март месец на 2011 година става част от екипа на икономическа телевизия Bulgaria On Air, отдел „Финансови Пазари“. От ноември 2011г. е съавтор и водещ на предаването за икономика и финанси „Boom and Bust“ по телевизия Bulgaria on Air, излъчвано на живо, всяка неделя от 16:30ч. до 18:30ч. Негови актуални коментари и анализи може да видите през седмицата в предаването „Денят он Еър“ с Веселин Дремджиев от 19:30ч. в ефира на медията. В свободното си време обича да общува с интересни и позитивни хора, да чете, спортува, пътува и като и не на последно място – да се забавлява. Като основна професионална цел си поставя BrainWorkshop Institute да се превърне във водещ аналитичен тръст в региона и Европа.
Как поподнахте в ефира на Bulgaria On Air?
За телевизията като бранш ме откри Милен Цветков, който ме покани след участие при него да съм му редактор и да водя икономико-политическа коментарна рубрика. Работихме заедно известно време в една икономическа телевизия, след което се появи проектът България Он Ер. За кастинга научих от моят скъп приятел от онова време, а днес кум и бизнес партньор, Владимир Сиркаров. Мина доста добре и не след дълго бях част от наливането на основите на медиата. Все пак мина близо половин година преди да стартира ефирът – време, в което имаше много репетиции, прослушвания и сухи тренировки…
Вие сте съавтор и водещ на предаването за икономика и финанси Boom & Bust по телевизия и радио Bulgaria On Air. Уморен ли е българскитя зрител и потребител на медиийна инфорамация от сухото поднасяне на важните теми като финанси и икономика и как успявате да поддържате тава ниво на разнообразност на гости, теми и подход?
Труден въпрос. Българският зрител е разнороден, мнение с мнение и вкус с вкус – няма. Факт е, че финансовата и инвестиционна култура на средния българин е ниска. Не се преподава в училище, както трябва, ако въобще се прави и като цяло нямаме нужните исторически натрупвания по обективни причини. Факт е, че също така, че не малко медии подценяват зрителя – сервират му лоша храна за ума, постна и пошла откъм съдържание и анализ информация, а се оправдват, че това се търсело на „пазара”.
Медиите са не просто велика сила, те са велика мисия. Може би най-силна е образователната им функция. Та в този контекст, да, българинът не харесва сухоежбината. Ако икономиката и финансите са представени лесно и ясно, с примери и достъпно, той гледа и адмирира. Даже му е интересно, често го чувам и хора, които принципно не следят пазарите. „Какво става с еврото?”, „Ще пада ли петролът” – всеки усеща, че икономиката и политиката засягат пряко живота, стандарта и спестяванията му.
Конкретно за нивото – целта ни е винаги да поддържаме стандарта висок. Има и спадове, разбира се, но гледаме и в най-лошите моменти да сме изцедили темата и гостите в полза на зрителя и на истината. Опира до професионализъм, постоянство и воля. Такова е веруюто на екипа ни.
Помните ли първото си медийно участие?
Не, честно да си призная. Най-първото е кратко интервю за радиото, което дадох в детската градина. Помня, че родителите ми дълго мълчаха, след като разказвах с подробности за какво най-често се карат…
А пръвият ефир в който водехте предаване?
Да, помня го. Бе първото издание на Бум енд Бъст. Мисля, че е най-полезното нещо, което ми се е случвало медийно, върху което стъпва и цялата ми философия и знание затова как да водя. Самото ми представяне не бе нищо особено, за да не бъда още по-самокритичен, но аз научих много. Действително беше безценно.
Защо Boom & Bust?
Това е концепцията за цикличността на подем и спад в икономиката, икономическият цикъл, както му казват. Икономическата теория, която за мен най- цялостно и издържано обяснява този феномен е тази на „австрийската школа”. Тя вижда проблема в нездравия кредитно движен подем, а рецесията – като очистителния период. И понеже се занимавам с проблематиката, а името пасваше както на профила ни с моя съводещ, така и на икономическите ни възгледи, не се колебахме много-много.
Кой е най-свежият ви спомен от гаф?
Професионализмът на екипа е много висок, така че кой знае какви гафове няма. Но все пак сме хора. Забавни са били моменти, в които се забравя името на госта, което разбира се, може да се случи във всеки разговор. Следват пируети от сорта „При нас вече е професор.. Професор… Професоре, благодаря, че сте с нас.” Но в това е му е чарът на живото предаване. Свеж гаф е и предаване, което е записано специално за почивен ден, да речем Коледа, защото принципно сме на живо, а то се излъчва седмица по-рано, като в него честитим празник предвиден за доста след това. Но така зрителя гледа утрешните анализи днес, което си е добавена стойност.
А защо избрахте да не се занимавате с политика, а със специализирана журналистика?
Аз съм убеден либертарианец и като такъв гледам на политическия процес като насилствен, недоброволен и неморален. От друга страна, дори като ученик, когато четях книги за себеразвитие и личностно развитие, и пишех на лист хартия поприщата, в които искам да се развивам, винаги журналистиката е била на предни места. За мен тя е по-скоро образование, поне това, което имам щастието да правя в Он Ер. Платформа за идеи, за търсене на истината и до голямата степен призвание. Мисля, че и креативният момент в комбинацията с адреналинът на телевизията ме спечелиха окончателно, след като се докоснах до тях.
Наскоро коментирахте, че монопола на държавата остава проблем, проблем ли по съще начин и липсата на монопол в медиите?
Често се говори за „цензура” в медиите, когато един или друг собственик прокарва своята гледна точка или интерес, загърбвайки други гледни точки. Това не е „цензура”, а личен избор на човек притежаващ и инвестиращ в медията си. Проблемът идва там, когато държавата пречи на едни медии, или помага на други с държавни пари и властови прийоми. Ето кои медийни монополи са опасни – онези, зад които стои репресивният държавен апарат. То и на теория друг вреден монопол не може да се създаде. Здрава теория, не просто неиздържаните плашила или академични оди в полза на политическия елит.
Всеки ли може да бъде журналисти в 21 век?
Всеки има достъп до това да прави журналистика. Дали ще го четат и слушат е друг въпрос. Дали ще може да си изкарва прехраната с това – още по друг. Но, да, днес журналистика – и то добра – може да прави всеки, технологично интернет и модерните платформи практически премахват бариерата на входа.
Променя ли икномиката журналистиката или е обратното?
Икономиката е процесът на индивидуални действия и взаимодействия, на решения на отделните личности. А те зависят от идеите, изповядвани от тези личности. Журналистиката е трибуна, от която се разпространяват идеи – полезни и вредни, верни и погрешни. Онези идеи, които доминират конкретната епоха, предопределят живота ни. Лошите идеи, водят до слабо стопанство, добрите – до висок стандарт и мир. Затова лично аз залагам на журналистиката, въобще на идеите, знанието, логичното и добро образование, а не догмата. Икономическият продукт е само резултатът, който всички виждаме и усещаме.
Кога почиваш и как?
Почивам с планински походи, отскачам и до морето, спортувам и общувам с интересни хора.
Чувствате ли удоволетворен от знанието получено в българската образовотелна система, в частност Нов български университет?
Да, мисля, че университетът ми даде всичко, от което имах нужда – платформата и подходът към информацията, търсенето й, обработката й. Другото е процес на учене и четене непрекъснато, както трупане на опит, който нищо освен практиката, не може да даде.
А можете ли да направите паралел между образованието си във Франция и това тук?
Във Франция е много по-структурирано, няма спор. Методика затова как да си напишеш текста, как да си подредиш аргументите, как да представиш идеите, работата в екип. Тези неща са част от френското образвание от най-ранно детство. Това е едно от добрите наследства на Просвещението, френския рационализъм и класически либерализъм, имащи силни корени в Франция. От друга страна, за жалост, мисля, че догматизирането и едностранчивостта на френската академично общност слагат в джоба си и нашето образование. Във Франция всичко е едностранно и много колективистко. Методологическия индивидуализъм като подход е на заден план в социалните науки, а обществото се гледа само с орловия поглед на икономическите плановици и всезнащещите държавници. И така, щетите, нанесени от авторитете в тези дисциплини, имат реално отражение във все по-декапитализираща се икономика, задлъжняващо правителство и пагубни икономически, политически и философски идеи.
У нас също тепърва има много окови да падат, но това е проблем на държавно контролираното образование навсякъде. Благодаренние на интернет и добрите идеи, лично аз съм оптимист.
Вие сте бил от популярните студенти по време на вашето следване. Активната Ви гражданска позиция и развиването на обществена дейнсот цени ли се в университет и не отнема ли твърде много. (спомага ли то за изграждане на будно гражданско общество?)
Вие също бяхте много популярен. Да, мисля, че в НБУ много се ценеше, цени се и днес. През 2009-2010г. бях избран за студент на годината, получих и пълна стипендия. Това бяха разкошни години, в които имаше много проекти, инициативи и пътувания. Дават много тези възможности, ако ги грабнеш, създават хора с мнение и самочувствие, че могат да предизвикват ефект и да правят смислени неща.
Има ли обеткивна журналистика?
Да, категорично. Въпреки че обективността се тълкува превратно – едва ли не журналистът няма право на мнение. Нищо подобно. Той има мнение и може да го представи, въпросът е да си направи труда да изцеди темата в търсене на истината, да чуе други гледни точки, да провокира градивно. Лично аз „играя адвокат на дявола” понякога, за да може гостът ми да развие тезата си. Личното мнение може да прозира във въпросите, журналистът да го заявява, когато го питат или не е съгласен. Все пак никога не бива да забравя ролята си във формата – че той пита, тоест важният е гостът.
С какво Вие лично променяте журналистиката?
Мисля, че с това, че засягам теми от икономико-политическия спектър под различен ъгъл. Че гледам на журналистиката като на процес на образование и „подостряне на идеите”. Не смятам, че променям журналистиката, просто съм едно от нейните пъстри проявления.
Как се определяте – като икономист, журналист, политолог, или гражданин ?
Полето на интересите ми е в сфера на икономиката, финансовите пазари и политическата философия. В този смисъл по-скоро гледам на себе си като социален мислител, да не прозвучи нескромно. Просто тези полета са тясно обвързани и касаят всеки. Ако трябва да съм по-конкретен: икономически журналист, австрийски икономист и либертарианец.
Г-н Илиев Ви сте се занимавал със спорт. Бил сте футболист и голмайстор в юношеските отбори на „ЦСКА“. Помага ли спортната дисциплина за журналистиката, работата в редакционен екип и в нажежената атмосфера на живия ефир?
Много. Навиците и волята от спорта са сериозен актив, колкото и банално да звучи. Самият темп на телевизията като медиа, динамиката на моето предаване, адреналинът – имат нещо близко до спорта и със сигурност помагат. Постоянството – щях да го забравя. И при спорта, и при журналистиката – няма къде да се скриеш. Дори да не ти е ден, събираш се и го правиш. Реално емоционалният вакуум, който настъпва при мнозина практикували активно спорт, но спряли по една или друга причина, при мен го няма.
Трябва ли да има умерена спортна злоба в журналистиката и от „малкия екран“?
Не само там, а навсякъде. Някои му казват „хъс”. Хъсът за живот и затова всеки ден да ставаш с нещо по-добър от вчера, ми се струва като рецепта и за добра журналистика.
Интервю на Андрей Велчев, Любословие 17.06.15 г. София
