На един от най-веселите празници през годината стопаните подрязват лозата за здраве и берекет. Празникът „Св. Трифон Зарезан” е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. Католиците празнуват „Св. Валентин”. Двойният празник дава много поводи за наздравици и любовни признания. На 14 февруари се чества Денят на лозаря – Трифон Зарезан.
Старобългарската притча за Трифон Зарезан
е изпълнена с простодушен присмех.Тя гласи, че един ден, в началото на февруари, Трифон се стъкмил да ходи и да си подрязва лозето. По пътя си срещнал Светата Майка с пеленаче в ръце и й се присмял, задето отрочето й си нямало баща. На Богородица й домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минала покрай къщата на Трифон рекла на жена му: „ Бягай на лозето да превържеш мъжа си, че си е отрязал носа!”. Затичала се жена му и видяла, че мъжа и подрязва старите израстъци, малко „понаправил” глава. Той се учудил, като я видял такава уплашена, а тя набързо му казала какво и била продумала Дева Мария. Трифон отново се присмял: „ Аз да не съм пиян та да си отрежа носа? Аз режа не така, а така!” – показал – и като замахнал с косера, клъцнал носа си.Оттук идва и народното название на празника – Трифон Зарезан.
Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионис – бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест се празнували т. нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.
Ритуалът повелява
Трифон се смята за пазач на лозята. Ритуалът повелява всеки стопанин да се обърне към слънчевия изгрев и да се прекръсти три пъти. После отрязва пръчки от три корена и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от огнището от Бъдни вечер. Зарязването се придружава от благословии за берекет. След това мъжете се събират на обща трапеза в лозята, придружена от песни и хора.
На празника стопанките стават рано, пълнят кокошка с ориз и я изпичат. Приготвят още тутманик, препечен суджук и пържени яйца. Наливат бъклица и вино и всичко приготвено слагат в нова шарена торба. Така стъкмени, мъжете тръгват за лозята да я „кроят”, тоест да подрязват лозовите насаждения, за да дава „всяка лоза – чебър вино”.
Наздраве!
Любословие по pgi-varna.com; Снмки: gotvach.bg; folklore-bg.com