ЛюбословиеБГ има удоволствието да представи на аудиторията си едно интервю на Андрей Велчев със значим и трудно заобиколим колега с отговорна мисия, чар, присъствие, парещи новини, интервюта и кометари. За читателите на в „24 часа“ тя няма нужда от представяне. От години Кристина Кръстева е запазено име в политическата журналистика. Неизменна част от отдел “Политика” на часовия вестник. Вестител на новините в така сложната политическа обстановка.
Журналистът който първи дръзна да предвиди поименния състав на Министерски съвет, още преди Премиерът Борисов да ги представи при клетвата на кабинета от парламентарната трибуна.
На нейната усмивка и таланта ѝ да изповядва политици се дължат ексклузивните новини от ГЕРБ и Реформаторския блок. Самата самата се разтапя единствено от сина си Симеон.
[spider_facebook id=“1″]
Ще Ви помоля да се представите така, че да спазим протокола на едно интервю:
Журналист съм от 1998 г., когато бях студентка в трети курс на Факултета по журналистика на СУ „Св. Кл. Охридски“. Започнах в „24 часа“, където работя и до днес. Оказа се, че той е моята голяма любов в професионален план, понеже след като го напуснах в края на 2011 г.за година и половина, се върнах отново при нея (любовта си, „24 часа“.)
Къде работихте в този период от година и половина?
Бях поканена от бившия главен редактор на в. „Труд“ Тошо Тошев да създадем заедно в. „Преса“. Избрах колегите за отдел „Вътрешна информация“, на който бях завеждащ в първите месеци на новия вестник. Останах в „Преса“ до момента, в който получих покана за едно ново предизвикателство – от продуцентска къща No Frame Media, да бъда редактор на публицистичните предавания на компанията.
Била съм такъв в „България говори“ по Нова тв, където се явявах в ефир като постоянен коментатор заедно с водещия Константин Вълков, в „Срещу новините“ по БНТ, и във „Фактора Кошлуков“ – за мен едно от трите най-добри в целия ни ефир. Между другото, нямам търпение да видя Емил отново на екран, след като напусна ТВ7 – дано да стане скоро! Той има неподражаем стил на водещ и едно неподправено чаровно излъчване – и интелигентно, и дозирано настъпателно.
Така че в професионалната си биография имам и няколко месеца телевизионерски период. Между другото, аз съм специализирала разследваща журналистика – и във водещи американски вестници като „Ню Йорк Таймс“ и „Сан Франциско Кроникъл“, и в телевизии зад океана. Влизала съм в CNN – Ню Йорк, във FOX и CBS. В САЩ изкарах лятото на 2005 г. по покана на Държавния департамент, която дойде вследствие на това, че бях наградена за журналист на годината от „Коалиция 2000“. Връчи ми я тогавашният посланик Джеймс Пардю, след което заминах и специализирах във Вашингтон, Медисън (Уисконсин), Сан Франциско, Джаксън (Мисисипи) и Ню Йорк. Изключително съм благодарна на посолството на САЩ за шанса, който ми даде.
Телевизията е страст, към която бих се връщала отново, ако имам тази възможност. Разбира се, ако се появи интересно предложение за предаване, а не на всяка цена. Защото от журналистическа гледна точка по-голяма възможност за задълбочаване в проблемите дава пресата, а не електронната медия, при която предимствата са други. Ето защо комбинацията на двете за мен е оптималният вариант.
Сега отново сте в „24 часа“. И всеки ден вадите на страниците и в сайта на вестника първа новините, преди да са огласени. Често – и неща, които никога не се обявяват.
От април 2013 г. съм отново в „24 часа“. Ресорите ми са ГЕРБ и Реформаторският блок, понякога отразявам и президента.
Значи ли, че подобно на твърдението на Лари Кинг – човек трябва да се върне там, от където е започнал? След като всички твърдят, че един журналист, за да е добър, трябва да е минал през печатна медия. Запазва ли силата си един журналист, задържайки се в една медия повече години?
Определено по-продължителната работа в една медия прави устойчив образът на журналиста. Но от друга страна, след като той е вече изграден и доказан професионално, много полезно е и минаването през други медии. Казвам го и от опит. Да, печатната медия предразполага да навлезеш по-дълбоко в проблемите. Но в телевизията изразните средства са повече. Бързината вече не откроявам като предимство само на електронните медии, понеже и вестниците са оперативни благодарение на сайтовете си. Искам да откроя като ценен актив за журналиста още нещо – полезно е не само да видиш повече типове медии, но и да смениш повече ресори вътре в медията, в която си.
Не знам дали съм го казвала, но аз съм започнала в културния отдел на „24 часа“, където шеф ми беше Георги Тошев. Невероятен във всяко отношение. Когато влязох в редакцията и се изкачиш с туптящо до пръсване сърце на 5-ия етаж, за да поискам да се срещна с него – бях прочела в карето, че той е шеф на отдела, охраната го повика, аз се представих и казах, че искам да карам стаж, а той ме прегърна през раменете и каза: „Заповядай, Души.“
Няма по-предразполагащ прием – бях голяма късметлийка! Разбира се, това не ми даваше никакво предимство и всичко трябваше да извоювам сама – ден след ден и час след час. С времето успях да си извоювам малко парченце свои ресори. И тъкмо, когато се чувствах вече в свои води, един ден ме извика главният редактор – Валери Найденов, и ми каза: „От утре си във „Вътрешна информация.“
Толкова плач изплаках, но без резултат. Найденов – невероятен авторитет и жив класик, ми каза: „Един ден ще си ми благодарна за това.“ Оказа се прав. 10 месеца отразявах синдикатите и НОИ, след което Венелина Гочева – човекът, който ме е учил на журналистика, ми повери ключов ресор – Столична община. Точно тогава стартираше вторият мандат на Стефан Софиянски. 10 г. изкарах като общински репортер – втория и третия мандат на Софиянски, който беше половинка, и 4-те години на Бойко Борисов като столичен кмет.
А може ли да се направи паралел, че за да познаваш политиката, трябва да познаваш местната власт?
Много помага наистина! Столична община и Столичен общински съвет са държава в държавата. Там има всичко. За да следиш и да си вършиш качествено работата, трябва да разбираш и от икономика, и от социални въпроси – там има всичко. След като си бил общински, може да се оправиш с всякакви ресори. Има и предизвикателства. Специализацията, за която вече споменах – в Щатите, и предшествалата я награда, бе за материала ми „Сделка за милиони между двата тура на местните избори“. В него осветих аферата „Южен парк-2“, при която „Софийски имоти“ бе прехвърлила в смесено дружество с частна фирма 11 терена – общо 54 декара, зад „Хилтън“.
Благодарение на разследването ми не само предотвратих застрояването на тези 54 буквално златни декара – собствениците на терените вече не можеха, а и до ден днешен не могат да построят нищо върху тях, но и блокирах за повече от година всякакви разпоредителни сделки с общински активи. Не че се хваля, но аферата, която осветих, си остава ненадмината и до днес.
Прилича ли положението в една циркова трупа на политиката?
В цирка нещата са много по-изпипани и балансът е налице, докато в политиката обикновено балансът го няма, или ако го има, е закъснял, частичен и измъчен, под натиск. Но нека да кажа все пак и добра дума за парламента – аз съм свидетел, че тези хора наистина имат добри намерения да свършат нещо полезно. Лошото е, че водещи при мнозина са егоизмът, личният интерес или в най-добрия случай суетата, които вече създават шум в системата и затрудняват тяхната добронамереност.
Кой се опитва да махне главата на Бойко Борисов?
Със сигурност не е Астор и със сигурност желаещият не е само един. Но факт е, че две протестни вълни не наложиха един безспорно силен лидер, който да излезе на фронтален сблъсък с Борисов.
Защо все повече политици употребяват термини от спорта? Футболни термини като играта започна/свърши, това е един мач, една битка.
Политиката не би трябвало да е спорт. Според мен до голяма степен това интензивно използване на спортната терминология се дължи на факта, че повечето политици не са чели трудове, които са основополагащи за хората, които се занимават с тази работа. Не чувам политиците да цитират Монтескьо, Русо или Кисинджър. Така че спортната терминология е по-лесна и в случая замества по-адекватните и по-прецизните професионални изказвания.
Какво според вас е обективна журналистика и вашата гледна точка като журналист – не се ли превръща обективната в субективна?
Колкото и да не ми се иска да го призная, субективен елемент винаги съществува. Аз самата се числя към тази част от гилдията, която търси всички гледни точки. Познаваме се с колегите и смея да твърдя, че не сме малко тези, които съвестно следваме правилата. Но истината е, че няма сто процента чиста обективност. Дори при добро желание информацията винаги е скрита – не говоря за организираните събития като пресконференциите, а а за случаите, в които ти си активният, търсещият да научиш първи, а оттам – и читателите, съответно зрителите или слушателите да са най-рано информираните. Предполагам, че въпросът ви беше именно за това, което не се знае и което го „ровиш и душиш“.
В този процес, колкото и да си прецизен, ти разчиташ на отделни сегменти, които сглобяваш по пътя на логиката и на логическите връзки и „чекмеджета“, които вече си натрупал с времето. Колегите в САЩ, които се занимават с разследване, имат пълната свобода да заявят в редакциите си: „Няма да съм тук две седмици, не ме търсете за друго.“ Наред с това, те си имат бюджет за полети, за плащане на информация, за обеди и вечери с източници… Но дори когато разполагаш с целия финансов ресурс и с цялото време, за да тръгнеш по следите на нещо, никога няма гаранция, че си го обходил, независимо че си намерил тримата независими източници, както е по учебник. Това пак не е гаранция, че си видял цялостната картина.
Винаги остава място и риск да не си напълно точен, да се вмъкне някаква субективна интерпретация или нюанс на такава. Затова моят стандарт е следният – събирам и изпипвам всичко, без да щадя сън, време или какъвто и да бил свой енергиен ресурс, а след това давам фактите и интерпретирам по същество, позовавайки се на чистата, непредубедена логика. Не е проблем, ако някой детайл в цялата картина не е доизпипан. Проблемът идва, ако по същество си изкривил и доизмислил образа и ако подвеждаш с внушения. Дай безпристрастно и непредубедено фактите, а хората не са глупави и могат да мислят сами.
Вие сте от хората, които се опитват да променят професията журналистика.
Аз се опитвам да си върша работата и всеки ден се боря нашите читатели – на „24 часа“, да научват първи. Не разчитам на никакъв ексклузивитет и не обръщам внимание на похвалите, че съм звезда в журналистиката.
А иначе чрез интернет конкуренцията става все по-смазваща. Вече не се съревноваваш с други 10 вестника, 5 телевизии и 3 радиа, а буквално с целия свят. Първо аз наистина приветствам тази диверсификация и това, че всеки може да си е медия в социалната мрежа. Читателят – моят, твоят или който и да е потребител на информация от какъвто и да било канал, винаги може да прецени кой е по-надеждният източник, на когото може да се довери.
И тук нямам предвид само вестниците – принципът е същият за всеки тип медия. Доверието се изгражда с години. Ако визираме мен, аз просто през годините съм писала все неща, които са се доказали. Така съм акумулирала доверие, което ме държи отговорна. Ако се издъниш обаче дори веднъж и лъснеш, че си взел пари, за да свършиш някому услуга, то просто вече си свършен. Винаги се разбира и журналистът на мига се разделя с най-ценното си – авторитета. Втори шанс нямаш.
Щастливка съм, че освен на професионалните си качества, мога да разчитам на изключителната подкрепа на главния редактор на „24 часа“ Борислав Зюмбюлев. Сред много му качества бих откроила две, които помагат невероятно и на мен, и на колегите ми. Той е иновативен и с невероятен нюх, и второ – дава безусловен шанс на хората си, има им доверие и стои зад тях. Повярвайте ми, не всеки медиен началник е такъв, а аз имам наблюдения.
Познахте каква ще е конструкцията на властта и кои партии ще подкрепят управлението, първа пуснахте имената на министрите в кабинета „Борисов“, въобще важните решения на властта излизат първо от вас. Как го напрахте?
Каквото можах, направих. Написах си домашното
Какво е пожеланието към читателите на Любословие – медията за медиите?
Пожеланието ми към медията ви е да е дълголетна и да се радва на доверието на читателите. Да има интерес не само от страна на читателите, но и от страна на рекламодателите. Важно е за всяка медия. Към журналистите, освен здраве, много кураж и страхотна дисциплина, защото нищо не идва наготово.
Моите впечатления, включително от колеги, с които учехме в журналистическия факултет през 1995 – 2000 г., а сега са преподаватели там, са, че всеки отива с нагласата, че утре ще се види по телевизията и ще стане звезда. А за да стигнеш до това текстовете ти да се показват и да се четат в ефир, да коментираш тенденции от екрана, да си водещо име във вестник или в каквато и да е медия, трябва доста да поработиш.
Не показна и бляскава, а съвестна работа – ден след ден… Да си удряш главата в много затворени врати и стени, които ще срещнеш, и да намериш начин да минеш през тях. Ако имат качества за журналисти, не се отказват пред трудностите, не си измислят, не вземат пари и не влизат в ничии схеми, те със сигурност с годините ще се наложат. Ако спазват тази хигиена, за която говоря, ще им се получи.
Интервю на Андрей Велчев, Любословие.БГ, София 09.12.2014 г.
Сн. Кристина Кръстева, личен архив
Ресора на тази журналистическа хиена е пиар на Бойко и изпълняване на мокри поръчки от същия!