Д-р Андрей Велчев е главен редактор на Luboslovle.bg, доктор по…
Понякога най-важните новини минават тихо. Не защото са маловажни, а защото са неудобни.
Такъв е случаят с арбитражното дело срещу ЧЕЗ, което България спечели окончателно – без фанфари, без дебат, без обществено осмисляне.
Фактът беше припомнен от Драгомир Стойнев след срещата му с президента Илияна Йотова. Решението на ICSID защити българската държава от претенции за близо един милиард евро и, по-важното, защити правото ѝ сама да определя правилата в собствената си енергетика.
Това не е техническа подробност.
Това е въпрос на суверенитет.
Когато токът беше повод, а днес е диагноза
През 2013 г. сметките за ток изкараха хората на улицата. Тогава токът беше повод – за гняв, за политическа промяна, за демонстрация на сила.
Днес сметките отново тежат. В много случаи – повече от тогава. Но улицата мълчи. И това мълчание не е знак за зрялост, а симптом за дълбока обществена умора.
Разликата не е в цената.
Разликата е в средата.
Пет години в системата – отвътре
Пет години съм работил в ЧЕЗ – време, в което напрежението не слизаше от дневния ред, а енергетиката постепенно се превръщаше в удобно бойно поле за политици, псевдоексперти и медийни говорители.
Днес дружеството е със 100% българска собственост и носи името Електрохолд. Промяната е факт – на хартия.
На терен обаче:
- мрежата в редица региони е остаряла и амортизирана;
- авариите са чести, а отстраняването им – бавно;
- подготвени служители напускат;
- аварийните екипи са претоварени;
- недоверието на хората расте.
Собствеността се смени. Системните проблеми – не.
Инфлуенсъри вместо институции
В тази картина министърът на енергетиката Жечо Станков предпочете да се представи като „енергиен инфлуенсър“, който знае всичко – „от жичката до електромера“.
Звучи модерно. Но държавата не се управлява с метафори и клипове.
Енергетиката изисква тишина, експертиза и памет.
А не самочувствие.
Как системата се лиши от професионалисти
Една от най-тихите, но най-разрушителни практики в сектора беше безпринципното отстраняване на кадри. Хора с реален опит, които познаваха мрежата не по диаграми, а по километри кабел.
Такъв беше случаят с Росен Йорданов, бивш директор на „Експлоатация и поддръжка“ в ЧЕЗ Разпределение – професионалист, освободен в атмосфера на внушения и псевдоекспертни оценки. На негово място говореха хора без отговорност, но с микрофон.
Сред тях – Мартин Димитров, част от устойчивото политическо статукво, което от години обяснява енергетиката отвън, без да носи отговорност отвътре. Демагогията замени управлението. Последиците се плащат ежемесечно – от всички.
Националната сигурност не обича тишината
Енергетиката не е просто услуга. Тя е критична инфраструктура.
Когато мрежата е слаба, когато кадрите си тръгват, когато обществото не разбира какво се случва, държавата става уязвима.
Не само икономически.
Стратегически.
Арбитражът беше спечелен.
Но битката за доверие, професионализъм и устойчивост продължава.
И тя се губи не с гръм, а с мълчание.
Понякога най-опасното нещо не е високата сметка.
А липсата на въпрос.
Защото когато обществото престане да пита за тока,
следващото, което престава да работи,
е държавата.
д-р Андрей Велчев
доктор по политология
доктор по национална сигурност
Каква е вашата реакция?
Д-р Андрей Велчев е главен редактор на Luboslovle.bg, доктор по национална сигурност и политология, магистър по политически мениджмънт и публични политики, както и по масови комуникации от Нов български университет. Той е автор на множество публикации и интервюта в областите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации, както и по теми, свързани с националната и личната сигурност, хибридните войни и съвременните заплахи. Член е на: Съюза на българските журналисти, Асоциацията на полицейските началници, Националния съюз „Безопасност и охрана“, Националната асоциация „Сигурност“





