Любляна/Кенитра, 20 октомври 2025 г.– Международният институт за близкоизточни и балкански изследвания (IFIMES) от Любляна, Словения, публикува нов анализ на проф. д-р Дрис Ларафи от Университета „Ибн Тофайл“ (Мароко), посветен на новия стратегически пакт между Пакистан и Саудитска Арабия. Изследването, озаглавено *„Pak-Saudi Strategic Pact to Pioneer a Global South Nuclear Extended Deterrence“*, разглежда задълбочено възможното ядрено измерение на това споразумение и последиците му за сигурността на Глобалния юг.
Според анализа, на 17 септември 2025 г двете държави са подписали **взаимен стратегически пакт за отбрана**, според който „всяка агресия срещу едната страна ще се счита за агресия срещу другата“. Проф. Ларафи подчертава, че особеното значение на споразумението произтича от факта, че Пакистан е единствената ислямска държава, притежаваща ядрено оръжие.
Докато официално не се споменава за „ядрен чадър“, анализът отбелязва, че Пакистан трудно би могъл да промени регионалния баланс на силите без своите ядрени способности. Според автора, пактът може да институционализира **отдавнашни неофициални договорености** между Исламабад и Рияд, датиращи още от 70-те години, когато Саудитска Арабия е оказала финансова подкрепа за пакистанската ядрена програма.
В интервю за пакистанска телевизия министърът на отбраната Хуваджа Асиф заявява, че споразумението предоставя „ядрен щит“ на Саудитска Арабия – позиция, която анализаторите определят като потенциален **прецедент за ядрено възпиране в Глобалния юг**. Ако бъде потвърдено, това би било първият случай в ядрената ера, когато държава от развиващия се свят разширява ядрено възпиране върху свой съюзник.
Проф. Ларафи цитира и редица западни източници, според които Саудитска Арабия вече притежава ракети със среден обсег, доставени от Китай, а още през 80-те години е финансирала значителна част от пакистанската ядрена програма. Според някои експерти това сътрудничество може да е довело до неофициално ядрено споразумение между двете страни.
Авторът смята, че този нов съюз може да се превърне в повратна точка за сигурността в Близкия изток**, особено след израелските въздушни удари над Доха, които подчертаха уязвимостта на региона. Според него пактът може да предизвика нова надпревара във въоръжаването и да сложи край на усилията за създаване на зона, свободна от ядрено оръжие в Близкия изток.
В заключение проф. Ларафи отбелязва, че макар подобна динамика да крие рискове, тя може също така да доведе до по-реалистичен баланс на силите, напомнящ ядреното възпиране от времето на Студената война.
Изследването е публикувано на сайта на IFIMES и представлява личната позиция на автора, без непременно да отразява официалното становище на института.
🔗 Пълният текст на анализа (на английски език) е достъпен тук:
[https://www.ifimes.org/en/researches/pak-saudi-strategic-pact-to-pioneer-a-global-south-nuclear-extended-deterrence/5647](https://www.ifimes.org/en/researches/pak-saudi-strategic-pact-to-pioneer-a-global-south-nuclear-extended-deterrence/5647)
