д-р Драга Попова, зам.-главен редактор на „Любословие БГ“
Пътната безопасност не е статистика, не е поредната новина след трагедия. Тя е въпрос на живот и смърт. България от години е сред страните в Европа с най-много жертви на пътя – една печална класация, която показва колко уязвими сме всички ние.
Много често говорим за закони, за глоби, за инфраструктура. Всичко това е важно, но не е достатъчно. Истината е, че пътната безопасност започва от люлката. От личния си професионален опит – като човек, работил в системата на МВР и като специалист, посветил усилия на обучението на деца – зная едно: ако искаме да променим културата на движение, трябва да започнем с най-малките.
Децата не слушат, те гледат. Те копират. Ако видят как родителят им слага колан, изчаква пешеходеца, уважава правилата – те ще го правят също. Ако обаче станат свидетели на агресия, превишена скорост и демонстрация на сила зад волана – това ще бъде техният урок.
Навремето използвахме една дума, която днес почти е изчезнала – „превенция“. Но именно превенцията е отговорът. Тя не е скучна административна мярка. Тя е осъзнатата грижа за бъдещето – за живота на нашите деца. Да ги научим как да се движат безопасно още в детската градина, в училище, на улицата. Да им показваме всеки ден, че правилата не са враг, а защита.
Тук трябва да кажем ясно и друго: културата на движение се формира и от културата на медиите. Не е нормално в национален ефир да се излъчват филми като „Бързи и яростни“ – символ на най-лошия пример, на безразсъдството, агресията и превишената скорост, представени като героизъм. Така се възпитават именно обратните нагласи, които после плащаме с човешки животи.
Пътната безопасност има своята ясна формула:
- Знание – обучение на децата и на водачите.
- Личен пример – семейството като първи учител.
- Дисциплина и контрол – държавата да прилага закона без изключения.
- Инфраструктура и технологии – пътната среда да бъде безопасна.
- Културна отговорност – медиите да не възхваляват опасното поведение.
Но без първите две – знание и личен пример – всичко останало ще остане половинчато.
Не бива да чакаме нови трагедии, за да говорим за проблема. Не бива да допускаме безнаказаността да възпитава нови нарушители. Не бива да оставяме децата сами да научават правилата „на гърба си“.
Ако искаме да бъдем истинска европейска държава, трябва да върнем смисъла на една дума – превенция. Защото тя означава най-важното: живот.
