Днес се навършват 188 години от рождението на Васил Левски. Години, които бележат безсмъртието на Апостола. Дълбок поклон пред паметта му!
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван и Гина Кунчеви. Замонашва се под името Игнатий. Ръкоположен е за йеродякон и става певец в църква в Карлово.През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на упражнения.)
С тържествена церемония пред Терминал 2 днес бе отбелязана 188-ата годишнина от рождението на Васил Левски и официалното обявяване на новото име на столичното летище – Летище „Васил Левски“ – София.На събитието присъстваха вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, главният изпълнителен директор на “СОФ Кънект” Хесус Кабайеро, акад. Юлиан Ревалски, проф. Атанас Семов и Красимира Стоянова – бивш министър на транспорта и съобщенията.
Искаме всеки български гражданин и всеки наш гост, когато идва тук да си спомня за идеалите на Левски, за чиста и свята република, каза вицепремиерът Гроздан Караджов. Той посочи, че името на Васил Левски е не само име на революционер, радетел на свободата, а е и символ на всяка кауза, на всеки полет.
В обръщение по време на събитието изпълнителният директор на „СОФ Кънект“ г-н Хесус Кабайеро заяви:
„Днес отбелязваме 188 години от рождението на Васил Левски – Апостола на свободата. Човекът, дал всичко от себе си, за да може България да заеме своето свободно, равно и достойно място сред нациите в Европа.
От този ден нататък, всеки пристигащ в или заминаващ от нашата столица – българи, завръщащи се у дома, или чуждестранни гости, откриващи страната ни за първи път – ще бъде посрещан от име, което е много повече от просто название. Ще вижда символ. Ще вижда завет. Ще вижда Левски.
Васил Левски не е просто историческа фигура – той е морален компас, човек, чиято смелост, самоотверженост и визия за справедлива и демократична България вдъхновяват поколения наред. Неговите идеали не са ограничени във времето, нито затворени в страниците на учебниците. Те живеят в сърцата на българите. И от днес – и в сърцето на нашето летище.
Тук не говорим само за букви по фасадата. Говорим за ценности, изведени на преден план. За призив да си припомним – и ние, и светът – кои сме и какви се стремим да бъдем.
Сам Левски е казал, че да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили. Днес, повече от всякога, това убеждение е в нашите ръце. С влизането на България в Шенген и предстоящото въвеждане на еврото през 2026 г., ние не само укрепваме своята икономическа и политическа интеграция, а изпълняваме част от повелята на Левски.
Защото напредъкът не идва отвън – той се постига с волята, труда и упоритостта на българския народ.
Поставяйки името му на тези модерни врати към света, ние потвърждаваме, че паметта е най-истинският мемориал. Статуи може да бъдат издигани, книги – писани, но най-трайният израз на почит към герой като Левски е мястото, което той заема в общата ни памет и в ежедневието.
Когато народът поддържа едно име живо, то не се нуждае от паметник. И всяко място, което го носи – се превръща в монумент.
Тук, на летището, ние сме мост между България и света, между миналото и бъдещето.
Подобава именно тук да носим името на човек, мечтал за силна, единна и уважавана България – човек, който не е живял за похвали и награди, а за кауза, по-голяма от самия него.
Нека това бъде място, отразяващо неговите идеали – за единство, свобода и нравствена сила.
Нека всеки пътник, преминаващ през тези врати, знае: България помни.“
