проф. Лъчезар Радев
Йеронимус Бош[1] рисува триптиха “Градината на земните удоволствия” през 1504 г., фрагмент от която е поместен тук.
| Президентът и образите от ада
проф. Лъчезар Радев |
 |
Персонажите са изобразени с гротескна натрапчивост, тръпнещ пароксизъм, изтъкани от невротични жестове и пози, но като че ли всред тази вакханалия се очертава чудовището със зиналата паст, готово да погълне света и времето, да тури всичко в ненаситния си търбух.
Някои наричат този фрагмент „Образи от ада”, който асоциативно напомня за изкривените действия и куци жестове на всички образи от политическия ни бестиарий.
Породите в него продължават да се израждат, а действията им говорят за чувство на обреченост.
Лакомията за пари и безконтролна власт е чудовищна, а разломът между политическият зоопарк и онова, което наричат „народ” става все по-дълбок и безбрежен.
Очевидно е, че политическата върхушка се движи стремглаво към акутна фаза, белязана от финална необратимост.
На този фон се забелязва само една личност, която, засега, успява да запази образа си, въпреки скръбните реалности на пейзажа.
Още преди около година споменах, че Президентът трябва да реши, за себе си, дали да сформира партия. Като наблюдавам внимателно проявите му мисля, че моментът на решението за него е настъпил. А решението изглежда да е положително.
Защо мисля така?
Психологически погледнато Румен Радев е интровертен мисловен тип, с подчинена чувстваща функция и две съпътстващи неразвити функции – тези на усещането и интуицията. Под неразвити функции разбирам онези психични функции, които не се манифестират, но присъстват в психичната конструкция на личността. Те могат да се проявят в една или друга светлина и форма, като компенсаторен елемент, при съответни външни обстоятелства или при афективни реакции. Уточнението е необходимо и поради факта, че разполагайки с доминантна функция на интровертна мисловност Румен Радев има всички шансове да бъде онова, за което е вече готов.
И още нещо.
При личности с подобна доминираща функция Азът е също така доминантен в съзнанието, което означава способност за асимилиране на факти с разностранен характер и фактологична сила, транспонирани под формата на идеи, с последващо себедоказване.
От друга страна, неразвитите функции определят същността на афективните личностни реакции. Именно те са това, което всички виждат – изострена реактивност към обществените потребности, независимо от последващите интерпретации, които се ширят тук-таме.
Ще обобщя така: душевната конституция, разгледана без дълбоки подробности, предполага позитивни шансове за оставане във времето, което е изключително важно. При това нарочно не се спирам на външнополитическите изяви на Президента, защото, за момента, те са вторични производни с отделна значимост.
Забелязва се обаче и нещо друго, което е характерно за мислещият интровертен типаж. А то е, че той има склонност да надценява заслугите на сътрудниците си и трудно ги критикува. Това е съществено слабо място, което трябва да се „отработи”, защото проблясъци на задявки в тази плоскост се забелязват и сега, макар и рядко. Те са знаци за бъдещи беди. Това е съвършено ясно.
Изводът: за момента се наблюдава отлична екстравертна компенсация на доминиращата функция, което, преведено на злободневен език, означава следното: че топката е в полето на основния играч Румен Радев.
Моментът може да се означи с една от хексаграмите на И Дзин: Небе,
която означава:
„Преценката.
Съзидателният постига върховен успех,
подпомогнат от постоянството”.
В допълнение: текат няколко паралелни политически процеса, които могат да бъдат тактически използвани.
Но за тях, следващият път.
[1] Йеронимус Бош (1450 – 1516) – нидерлански художник. За повече подробности вж. Stefan Fischer, Hieronymus Bosch: The complete works, Tashen, Koln, 2023
Каква е вашата реакция?
