Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
През последното десетилетие българският пазар на жилищни имоти преживява изключително динамично развитие, отбелязвайки безпрецедентен ръст на цените, особено в големите градове. Данните сочат, че в периода 2015–2025 г. цените на квадратен метър жилищна площ в София са се увеличили с над 200%, достигайки над 2100 евро/кв. м от ниво от около 715 евро. Подобна тенденция се наблюдава и в други големи градове — Пловдив и Варна — където цените са нараснали съответно със 150% и 120%.
Този продължителен и устойчив растеж не може да бъде обяснен единствено с традиционните икономически индикатори. Все по-голямо значение придобиват фактори като качеството на строителството, инфраструктурата, достъпът до обществени услуги, както и социалната и екологична среда в даден район. Развитието на транспортни връзки, наличието на зелени площи, както и очакваният бъдещ потенциал за развитие на кварталите също играят роля при определянето на стойността на имотите. Това създава значителни ценови диспропорции дори между сходни по площ и тип жилища в рамките на един и същи град.
Експертите посочват, че активността на пазара остава висока, като двигател на търсенето са не само вътрешните фактори, но и външни — включително ниските лихвени проценти по ипотечните кредити и растящият интерес към инвестиции в недвижими имоти като средство за съхранение на стойност. Особено в контекста на глобална икономическа несигурност и инфлационен натиск, имотите все по-често се възприемат като сигурна и доходоносна инвестиция.
Макар динамиката да е най-силно изразена в София, Варна и Пловдив, тя не е универсално разпространена из цялата страна. В по-малките населени места ръстът остава по-умерен, което подчертава нарастващото социално-икономическо разделение между големите урбанизирани центрове и периферните региони.
В заключение, ръстът на цените на жилищата в България през последното десетилетие е многопластов процес, движен както от обективни икономически показатели, така и от субективни фактори като потребителско доверие, инвестиционни стратегии и градоустройствено развитие. Въпросът, който предстои да се разреши в следващите години, е дали тази тенденция ще продължи — или пазарът ще навлезе във фаза на стабилизация.
Ако искаш, мога да го адаптирам и за презентация, статия или публикация в медия.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание






