Приемствеността в управлението на една държава е не само необходимост, но и съществен фактор за нейната стабилност, развитие и международна репутация. Изказването на премиера Росен Желязков по време на церемонията по връчването на награди на служителите от „Гранична полиция“ ясно подчертава тази концепция. В своите думи той не просто отдаде признание на настоящите служители, а акцентира върху значението на предшествениците, чиято работа е допринесла за днешните успехи.
Като журналсист , който присъстваше на събитието, мога да потвърдя, че това беше силен момент на институционална зрялост и уважение. Във време на политическо и институционално противопоставяне, подобни примери са изключително важни – те показват, че въпреки различията, когато става въпрос за националния интерес, може да има единство и приемственост.
Приемствеността като морален и институционален ангажимент
Премиерът направи особено важен жест, признавайки труда на бивши директори и служители, които са дали своя принос за укрепването на българските граници и интеграцията на страната в Шенгенското пространство. Това е ясен пример за разбирането, че успехите в управлението не могат да бъдат еднолични или моментни – те се градят върху основите, положени от предходни поколения професионалисти и политици.
Подобен подход има двоен ефект. От една страна, той насърчава служителите и институциите да гледат на своята работа не като на временно изпълнение на задачи, а като на част от по-голям процес, който ще има дългосрочни последици. От друга страна, тази форма на уважение към миналото създава чувство за ангажираност сред следващите поколения – едно ясно послание, че усилията им ще бъдат признати и в бъдеще.
Политически и административен континуитет
България дълги години работи за присъединяването си към Шенген. Този процес премина през различни правителства, множество предизвикателства и изисквания, но в крайна сметка усилията се увенчаха с успех. В този контекст приемствеността не е просто жест на добра воля – тя е структурен механизъм за гарантиране на устойчивостта на държавната политика.
Думите на Желязков, че „когато благодариш на предшествениците, това е една от гаранциите, че следовниците също ще кажат благодаря“, отразяват именно това. Истинското държавническо поведение не се измерва единствено с постигане на краткосрочни цели, а с изграждане на традиции, в които приемствеността гарантира надграждане и усъвършенстване.
Церемонията преди два дни беше доказателство, че когато институциите и политическите фигури поставят националния интерес над партийнит разделения, резултатите са налице. В период на нестабилност и остри конфронтации между институциите, този акт на уважение към труда на предшествениците даде положителен сигнал – че в критични моменти държавността може да надделее над политическите противоборства.
Шенген като пример за надграждане и доверие
Приемането на България в Шенген от 1 януари 2025 г. е едно от най-значимите постижения в интеграционния процес на страната в Европейския съюз. В този контекст е важно да се отбележи, че самият успех не би бил възможен без дългогодишните усилия на различни институции, правителства и експерти.
Премиерът подчерта, че България „не просто е доказала своята способност и капацитет да пази европейските граници, а дори е надхвърлила очакванията на партньорите“. Това е резултат от дългосрочна работа, която включва изграждане на капацитет, инвестиции в технологии, сътрудничество с европейските институции и дипломатически усилия.
Шенгенското пространство символизира не само свобода на движение, но и доверие – доверие между страните членки, че всяка от тях ще защитава интересите на общността. България вече е доказала, че може да бъде надежден партньор, но това признание е следствие именно на последователни усилия през годините.
Приемствеността е не просто символично признание на заслугите на предшествениците, а стратегически механизъм за гарантиране на устойчивостта и развитието на държавата. Думите на премиера Росен Желязков по време на церемонията в МВР ясно очертават тази идея – успехите на една държава не са плод на моментни усилия, а резултат от дългосрочни политики, институционална стабилност и ангажираност.
Като пряк свидетел на събитието, мога да кажа, че то беше ясен знак, че уважението към институционалната памет е не просто формален акт, а основен принцип на ефективното държавно управление. България днес е част от Шенген, но това не е краят на пътя – новите предизвикателства тепърва предстоят. А ключът към тяхното успешно преодоляване остава същият – последователност, надграждане и уважение към направеното преди.
Каква е вашата реакция?
