Някъде по пътя, човечеството е направило погрешен завой, който ни е отвел на път, където всяко наше действие води към саморазрушение. Изпитваме огромни затруднения да се вслушваме в сигналите на собственото ни тяло, да разпознаваме истинската храна и да водим начин на живот, който всеки ден ни помага да се усъвършенстваме и ускорява прогреса ни. Вместо това се зариваме с обработени храни, пълни с химикали, които наричаме храна. Обричаме се на заседнал начин на живот, който наричаме целеустременост и желания за професионален успех. Съвременните болести, от които ежедневно страдаме, не са резултат от зла участ, която ни е сполетяла. Те са резултат от нашите ежедневни действия, които противоречат на природата ни и са в разрез с начина, по който тялото ни е предназначено да функционира. Днес, ще насоча вниманиетови към „ болест“ ( проблем), с който се сблъсква всеки втори човек. Проблем, който води до доста дисконфорт в ежедневието, а често е причина за зараждането на доста комплекси у по-младите. Става въпрос за проблемите с очите- късогледството и далекогледството. Най- просто казано, късогледството е тогава, когато виждате близки обекти, но не можете да видите тези в далечината. Далекогледството е обратното. В днешно време, късогледството е масово разпространено и всъщност, то не е вроден дефект, а по-скоро последица от начина ни на живот?
Какво имам предвид?
Първо, искам да отбележа, че проблемите с очите често се дължат и на начина на хранене, но това ще бъде акцент на някоя от следващите ми статии. В тази, основен фокус ще бъдат ежедневните ни действия и навици, които са извън сферата на здравословното хранене. Далекогледството или способността да виждаме обектите от дистанция е най-отпуснатото състояние на окото. Когато цилиарния мускул ( в окото) е в отпуснато състояние,лещата в окото е отпусната и така да се каже става плоска и позволява далечните обекти да се виждат ясно. Когато трябва да видим нещо отблизо, същият този мускул се свива и прави лещата по-заоблена, което пък прави обектите, близо, до нас, по-ясни. Фокусирането на обектите, отблизо, изисква напрежение в мускулите,а това на далеч, отпускане на мускулите.
Какво значение има това за нас?
Замислете се как прекарваме деня си? Вторачени в монитора на компютъра, в дисплея на телефона.Зрението ни непрекъснато е фокусирано в обекти наблизо и рядко ни се случва да се вглеждаме в далечината.За нас светът не съществува, като многопластни образи, а като една плоска картина- виждаме само обектите на преден план и рядко ни се налага да се съсредоточаваме върху тези зад нас. Представете си го така- ако вземете една тежест и свиете ръката си до 90 градуса. Държите така дълго време. Като резултат от това мускулите на ръката ще се скъсят, за да улеснят задачата ви. Ако това е перманентното ви състояние, тъй като тялото не обича да хаби излишна енергия, то ще препрограмира мозъка ви, да подава сигнали към тялото и тази „ скъсена“ позиция да бъде нормалната позиция. Това, което не се извършва от тялото, като функция, в един момент се превръща в неработещ механизъм.
Именно това се случва с очите- когато се взираме непрекъснато, напрегнатата мускулатура в окото става естествено състояние и тялото „ забравя“ как да я държи отпусната. Доброто зрение, както и атлетичното тяло, отново е резултат от тренировки- това да тренирате очите си да бъдат, както в „ напрегнато“ състояние, като се съсредоточавате в близки обекти, така и в отпуснато състояние, като се съсредоточавате в обекти в далечината. Докато работите на компютъра, вдигайте поглед от време на време и се взирайте в хоризонта. Вижте отвъд това, което е точно пред очите ви и се опитайте да видите света, като многопластов образ, а не плоска картина, която се ограничава до монитора или това, което е директно пред очите ви.
Благодаря ви, че споделяте тази статия!
За Любословие Инес Субашка – линк към публикацията
[spider_facebook id=“1″]