Велосити Минералс обяви добива на злато и мед за екологичен, защото България е член на ЕС.
На 1 април 2024 г. в предаването „РеВизия” по Nova News беше излъчено пространно интервю на „геолог и международен консултант“ Даниел Маринов.
Връзка към интервюто: https://www.vbox7.com/play:0760489154
Даниел Маринов в предаването РеВизия” по NOVA NEWS, 01.04.2024г, стопкадър
Даниел Маринов, директор във Велосити Минерас
Може да е съвпадение на имената, но Даниел Маринов с профил в LinkedIn е директор и вицепрезидент по проучване и операции във Велосити Минерас / Velocity Minerals Ltd. Същата компания, която разработва няколко находища в Източни Родопи и Странджа.
Според публичния търговски регистър и свързаните с него търсачки, лице с имена Даниел Радославов Маринов е свързан с най-малко 7 български компании извършващи директно или индиректно проучване и разработката на находища на полезни изкопаеми в България: Тинтява Експлорейшън АД, Тинтява Агрибио ЕООД, Болкан Минералс Дивелъпмънт ЕООД , Кабири Минералс ЕООД, Кибела Минералс АД и Златуша Минералс ЕООД. От друга страна в тези фирми по един или друг начин от пълно до частично участие имат Велосити Минерас, Кийт Джон Хендерсън (Съосновател и изпълнителен директор Велосити Минерас) и др.
Представител на Кабири Минералс е Валенин Бухов, който на „информационна среща“ с населението на с. Златуша (общ. Божурище) обяви, че фирмата смята, да направи 11 проучвателни сондажа, някой от тях в рамките на селото, като заяви, че няма нищо общо с фирмите планиращи добив на минерали, което е под съмнение, защото съсобственици във фирмата са Кибела Минералс, Велосити Минералс и Даниел Маринов.
Защо се налага подобна сложната мрежа от фирми, представителства и свързани лица в проучването и добива на злато и мед засега остава загадка.
Велосити Минерас/ Velocity Minerals изкупува 75% от дяловете от „Зеленрок“ на Raiden Resources в проекта за добив на злато и мед „Златуша“. Площта предвидена за проучване е близо 195 кв. км. и стои на територията на 6 общини на запад от столицата на България. Проектът за проучване предизвика: голямо обществено недоволство, многолюден протест, подписка, постъпки за референдум, публични протести в един от целевите райони и др. Тази обществена дейност не намери място в националния ефир, въпреки, че организаторите декларираха, че са поканили няколко национални телевизии да отразят новината.
В интервюто в една от най-гледаните национални медийни платформи Нова Броудкастинг Груп, г-н Маринов изразява някой становища, които се нуждаят от допълнителен коментар.
За какво се използва добитото злато?
Преди всичко трябва да се знае, че през 2023г. само оĸoлo 7% oт златото се използва в пpoмишлeнocттa, мeдицинaтa и eлeĸтpoниĸaтa. Ocтaнaлите 93% ce използват за инвестиции, депозити в бaнĸoви тpeзopи и бижyтepийнитe мaгaзини (Statista). Т.е. златодобива няма пряк икономически ефект върху икономиката и бита на гражданите, за разлика от например нефтодобива.
Стопкадър от предаването РеВизия” по Nova News, 01.04.2024г,
Недоверие към държавата
Г-н Маринов изразява недоверие към държавата и нейните регулаторни функции в сектора. Но подобно недоверие към държавата има и обществото. Така например, местните администрации и общественост остават в пълно неведение за планираните проучвателни дейности, какъвто е примера с площта предвидена за проучване „Златуша“.
Проучвателните дейности са ниско инвазивни методи, вкл. и сондирането, но именно това недоверие към институциите кара обществеността да бъде по-мнителна и недоверчива, като действа на принципа „профилактиката е по-важна от лечението“.
Представянето на съвременната минна индустрия, като екологична защото България е член на ЕС е най-малкото спорно.
Има редица примери от Европа (напр. разлива на цианиди от мината Байа Маре в Румъния), но тук ще изредим само няколко от отрицателните негативни ефекти използвани при анализ на риска във Френска Гвиана, която е под юрисдикцията на ЕС (Scammacca 2021).
Така например в техническия и експлоатационен етап на златните мини се наблюдават следните негативни ефекти: дренаж на киселини към подпочвените води, цианидни разливи, забавяния и прекратяване на дейността без консервация, свлачища, слягане на мината, нестабилност на изкопите, трудови наранявания и др.
По отношение на околната среда: атмосферно замърсяване, наводнения, замърсяване и мътност на водата свързано с повреда на хвостохранилищата, обезлесяване, унищожаване на местообитания и биоразнообразие, пряко замърсяване с живак, замърсяване на хранителната верига с живак, замърсяване с тежки метали във водата и почвите, деградация на ландшафта, физическо изменение на речните корита, ремобилизиране на живак и източници на метилживак, ерозия на почвата и др.
Може да се каже, че минното дело е източник на различни рискове, които обикновено надхвърлят периметъра на мината и имат въздействие в по-големи мащаби. Следователно, анализът на минния риск трябва да бъде формиран както от структурираната характеристика на минните проекти, така и от цялостно разбиране на системата, в която минните проекти са разположени и взаимодействат и това рядко се случва на практика (Scammacca 2021).
Авторът на статията, доц. д-р Йордан Кошев e магистър по биология, доктор по зоология и доцент по екология и опазване на екосистемите в Секция „Биомониторинг и екологичен риск” на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. 24 години работи в сферата на консервационната биология, по-конкретно в проучване и опазване на бозайниците. Изразеното лично мнение не ангажира по никакъв начин ИБЕИ и БАН. Й. Кошев е член на Консултативния съвет на Гражданско сдружение „Заедно за Божурище“.
Каква е вашата реакция?
