Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Нашата голяма роля на европейските избори ще бъде да преборим евроскептицизма с обяснението, че колкото повече консервативни представители има в Европейския съюз, толкова по-нормален ще бъде той. Това заяви Тошко Йорданов, председател на парламентарната група на „Има такъв народ“, който участва в откриването на провеждащата се в София шеста конференция „Западни Балкани“. Събитието се организира от Фондацията за европейска реформа New Direction, чийто вицепрезидент е евродепутатът Ангел Джамбазки. Съорганизатори са „Варшавски институт“ и Младежка мрежа за европейска демокрация (EDYN).
Логично е „Има такъв народ“ да се присъедини към семейството на консервативните партии, посочи Йорданов. Той подчерта, че според него консерватизмът е идеология на здравия разум.
„Здравият разум диктува да има свобода на икономиката. Здравият разум диктува семейството да е от мъж и жена, а сексуалната ти ориентация да не е предимство пред останалите“, коментира Йорданов. Според него налагането централно на определени възгледи по тези въпроси отвращава хората от Европейския съюз, защото противоречи на здравия разум. Интересното е, че здравият разум на Балканите е по-голям, отколкото здравият разум на Запад, смята той.
Според него един от проблемите на балканските народи се корени във факта, че те не са изчистили някои от взаимоотношенията помежду си. Йорданов отдаде това на „тежката историческа съдба“, която са имали някои от страните и народите на Балканския полуостров.
В изказването си Тошко Йорданов засегна и темата за разширяването на Шенгенското пространство, като подчерта, че страната ни отдавна е изпълнила критериите за присъединяване.
„Отдавна отговаряме на всички критерии за влизане в Шенгенското пространство, но това няма никакво значение за чиновниците от Брюксел“, смята той.
Настоящият форум се организира за шеста поредна година. На събитието ще се срещнат политици, общественици, журналисти и експерти за разговор по темите за бъдещето на региона, сигурността, свободата на медиите, свободата на самоопределянето и нужните реформи.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание