Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Забавянето на приемането на България в Шенген е заради интересите на Германия и донякъде на Холандия, каза пред журналисти в Страсбург евродепутатът Ангел Джамбазки. По думите му Германия не иска тя да налага ветото, а си намира други държави да го правят. „Това е известен стар номер в политиката в международните отношения. Когато имаш водеща роля някъде, каквато е ролята на Германия, не е добре ти да си лошия, затова си намираш някой друг да го направи вместо теб. Случаят с Австрия е точно такъв. Австрия има проблем с емиграцията, но основният проблем на Австрия с миграцията е Германия, а не България“, обясни Джамбазки.
Според него Германия не се е справила с мигрантите, както е заявила предварително. „Наводнението на Европа с мигранти, които не се социализират, а подкрепят Палестина срещу Израел в момента, което за тях е огромен проблем и огромен шок, е заради германското поведение и няма нищо общо с България“, заяви евродепутатът. Той е категоричен, че нелегалните мигранти, които влизат в Австрия, не са минали през България. Една малка част от тях според него са се придвижили през Унгария по западно-балканския път, който се финансира от неправителствени организации, плащащи на трафикантите.
Джамбазки е категоричен, че причината България да е извън Шенген е транспортна и финансова, а целта е западните пристанища да работят както до сега.
Ако България и Румъния са в Шенген, най-големите европейски пристанища в Европа ще станат Констанца, Варна и Бургас, Пирея и Солун, защото пътят на стоките ще се съкрати и те ще стигнат до западна Европа за седем-осем дни. Докато за акостиране на пристанища като Ротердам, Копенхаген, ще трябват още две седмици. Държейки България и Румъния извън Шенген, пътят на стоките се забавя, заради чакането по вход-изходните граници на двете държави. По думите на Джамбазки това струва на България като преки щети 100 млн. евро на година само за транспортния бранш, без да се броят останалите, свързани с него бизнеси, обясни той. „Ето ви го обяснено най-просто и абсолютно вярно. На това не може да се противопостави нищо“, каза още Джамбазки.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание