България ще участва за първи път със собствен щанд на предстоящата Конференцията на ООН за изменението на климата – КОП28, която ще се проведе от 30 ноември до 12 декември в Дубай. Планира се на щанда да бъдат представени български компании от различни сектори, финансиращи институции, местни власти и учени.
Това е възможност България да бъде поставена на картата на климатичните преговори, да стане разпознаваема и да бъдат признати постиженията ни, каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов пред представители на медиите.
Конференциите на страните (КОП – COP) по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата се разрастват постоянно, те са кулминацията на тежък, едногодишен преговорен цикъл, в рамките на който преговорните екипи преговарят изключително интензивно до пълно изтощение. По-интересен е начинът, по който ние се представяме, за какво става дума на този форум и какви са общите тенденции, посочи министърът. При представянето на страната ни залагаме в голяма степен на индустрията и представители на бизнеса, за които това участие ще бъде много ценно, защото те ще получат информация за целия процес. Те искат както да представят в Дубай своята дейност и своите постижения, така и – което е и нашето желание – ситуацията в България, както и да формират „наратив за себе си“, който впоследствие да използват.
Европейският съюз е лидер в политиката, свързана с измененията на климата и предотвратяване на негативните последствия, причинени от парниковите газове. Целта на ЕС, и България като част от него, е да въвлече всички останали държави в тази политика, уточни Силвия Рангелова, директор на дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международното сътрудничество“ в МОСВ.
Много интересен и е финансовият аспект на борбата с климатичните промени, като на следващата конференция – КОП29 догодина, би трябвало да се решат някои основни въпроси, свързани с климатичното финансиране, посочи министър Попов. Става дума за значителни суми в различни направления – Зеленият климатичен фонд на ООН, базиран в Южна Корея например, се изчислява на около 12,5 млрд. долара, т. нар. ангажимент за финансиране е за сумата от 100 млрд. д. годишно от 2020 г. нататък, а необходимостта от инвестиции се оценява на приблизително между 3 и 4 трлн. долара. По размера и точните формулировки за тези суми се водят значителни спорове, наблюдава се разделение и между т. нар. Глобален Юг и Глобален Север. Това представляват много големи финансови потоци, които се обсъждат в рамките на конференцията. При голяма част от тях става дума за инвестиционни решения, които могат да идват от публични средства, но все повече и от частния сектор. В света на климатичната политика се води ожесточена конкуренция, в която за момента печели Китай, следван от САЩ, и едва след това се нарежда Европа. Климатичната политика има и голямо влияние върху дейността на компаниите, както и върху функционирането на градовете, разказа министър Попов, давайки пример със София и Габрово, които са единствените два български града, присъединили се към инициативата на Европейската комисия да станат климатично неутрални до 2030 година.
В този контекст целите пред участието на страната ни в конференцията в Дубай, са, на първо място, България да бъде поставена на картата на климатичните преговори. Формално България води преговори като част от ЕС, участвайки във формирането на общата позиция на Европейската комисия, но в рамките на ЕК вече сме доста добре позиционирани предвид кандидатурата ни за домакинство на КОП29, заради различни позиции, които сме изказвали. Искаме тази позиция да бъде закрепена, да бъде видима в рамките на ЕС и извън него. Търсим признание, разпознаване на реалните постижения на страната ни, които в голяма степен са в рамките на бизнеса. Пример за това е т. нар. Варненски клъстер, формиран от „Солвей Соди“, „Агрополихим“ и „Девня цимент“ – огромни предприятия, които много амбициозно се движат към въглеродна неутралност и работят заедно. Друг пример е Тракия икономическа зона, която от пет години работи по тази концепция и се е дефинирала като въглеродно неутрална – единствената икономическа зона от този тип в ЕС. Друг пример е българската соларна индустрия, която е, може би, номер едно в ЕС по изграждане на индустриални соларни инсталации извън границите на страната, обясни министърът.
Кандидатурата на България за домакинство на следващата конференция догодина – КОП29, едва ли ще бъде успешна предвид съпротивата на Русия, но страната ни е предложила идеята за т. нар. distributed COP (разпределен КОП – бел. авт.), която се възприема много добре от всички, посочи министър Попов. Макар концепцията все още да предстои да бъде изчистена, основното предложение е отделните прояви да бъдат разпределени в различни страни, което да облекчи финансовия и административен натиск от провеждането на конференцията, което в момента могат да си позволят малко държави. Ако въобще не се стигне до съгласие къде да бъде следващата конференция в Източна Европа, то тогава най-вероятно тя ще бъде в Бон, Германия (където се намира Секретариатът на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата – бел. авт.), където ще се съберат само преговарящите екипи, поясни министърът.
Каква е вашата реакция?
