Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Изследват се различни мотиви, включително възможност за отмъщение, за убийството на Алексей Петров, каза премиерът Николай Денков след съвещание в Министерския съвет, в което участваха заместник министър – председателят Мария Габриел, представители на МВР и на службите за сигурност, във връзка със зачестилите тежки криминални престъпления в страната.
По думите на Денков има няколко версии, по които се работи. Петров не се е чувствал застрашен, ходел е без охрана на различни места, посочи той. Има различни линии, свързани с неговите позиции в ДАНС, във връзка с бизнес интереси, във връзка с определени престъпления, случвали се през годините, и се изследват различни мотиви за убийството му, включително и за отмъщение, каза премиерът.
Алексей Петров не се е чувствал застрашен, ходел е без охрана на различни места, освен това охраната му не е била от професионалисти, които могат да го предпазят, коментира Николай Денков и посочи, че предстои да се разбере защо е било така. Има следи, по които се работи, но не могат да се представят публично, защото са част от следствените действия, каза още той.
Това, което установихме, е, че засега няма установена връзка между различните убийства, които се коментират по медиите, допълни акад. Денков.
На съвещанието днес са обсъдени мерки, чрез които да се избегнат следващи престъпления. Важно е институциите – МВР, службите и прокуратурата, да ускорят и обогатят обмена на информация, каза още акад. Денков и припомни, че миналия петък МВР и прокуратурата са сключили споразумение за механизъм за обмен на информация за наркотрафика и проблемите с трафик на мигранти. По думите му предстои да се разшири обхватът на споразумението и в него да се включат борбата с корупцията и престъпленията срещу личността. Част от механизма ще бъде и преглед на всички сигнали, свързани с действия или бездействия, които биха могли да възпрепятстват определени разследвания – т.нар. чадъри, каза още акад. Денков. Не създаваме нов орган, а искаме ясни правила за обмяна на информация и обхвата на информацията, добави той.
Един от проблемите на институциите е това, че не работят достатъчно добре помежду си, опитваме да преодолеем тези проблеми, коментира още премиерът. На съвещанието са обсъдени и възможностите за активизиране в пълен обем на дейностите на институциите, свързани с придобиване на изпреварваща информация за подготвяни тежки престъпления. Целта е да има възможност за превантивна дейност, обясни той.
Обсъдена е и проактивна работа с лицата, влияещи върху средата на сигурност и които биха могли да участват в подготовка на престъпления, за да е ясно, че са следени и наблюдавани и всеки опит за нарушаване на правото ще бъде санкциониран възможно най-бързо. Дискутирано е и да се разшири практиката, която се оказала ефективна по отношение на телефонните измами и отнемане на моторни превозни средства, а именно – когато има лица с две и повече висящи досъдебни производства, МВР, заедно с прокуратурата, да направят преглед, събирайки информация с цел да се пристъпи към обвинителен акт, който да влезе в прокуратурата.
Част от дискусията днес показа, че има и вътрешен проблем в МВР, коментира премиерът. Има няколко групи факти, които показват, че има проблем с организацията в МВР и тези проблеми са свързани с отговорността на главния секретар във МВР. На практика министърът не работи с него, защото няма доверие и смята, че има проблеми по отношение на организацията, които са се случвали, преди да встъпи в длъжност този екип на министерството, посочи Денков.
Помолих министър Стоянов да не търпи повече тази ситуация и да подготви доклад с искане за смяна на главния секретар в МВР и този доклад да бъде внесен в сряда на Министерски съвет, да бъде изпратен към президентството. В доклада ще бъдат описани конкретни факти, които изискват смяната да бъде направена, колкото може по-бързо, информира министър-председателят. По думите му днес не е обсъждано кой ще бъде нов главен секретар на МВР. Не сме обсъждали темата за реформа в МВР, добави акад. Денков.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание