На 15 февруари 1918 г., с указ на Фердинанд I, е учреден Медалът „Червен кръст“ – отличие, създадено в знак на признателност към онези, които проявяват милосърдие, хуманност и саможертва по време на война.
Отличието възниква в една от най-драматичните години на Първата световна война – период, в който хиляди български лекари, медицински сестри, доброволци и санитари работят при изключително тежки условия както на фронта, така и в тила. Медалът е предназначен да отличава заслуги в областта на военното и гражданското здравеопазване, грижата за ранените и болните, както и активната подкрепа на хуманитарни мисии.
С учредяването му държавата институционализира признанието към дейността на Българския Червен кръст и към всички, които поставят човешкия живот над всичко. Отличието се връчва както на военни, така и на цивилни лица, допринесли за спасяването и облекчаването на страданията в условията на война.
Медалът „Червен кръст“ остава в историята като символ не само на държавна благодарност, но и на ценности, които надживяват политическите режими – солидарност, състрадание и професионален дълг.
Днес, повече от век по-късно, годишнината от учредяването му напомня, че зад всяка военна хроника стоят хората в бяло – тихите герои на времето, за които милосърдието е било не просто призвание, а дълг към отечеството и към човечеството.
Каква е вашата реакция?
