На 3 февруари 1945 г. в Ялта започва конференцията, която оформя следвоенния ред. В Ливадийски дворец се срещат Йосиф Сталин, Франклин Делано Рузвелт и Уинстън Чърчил. Докато войната още не е приключила, вече се чертае политическата архитектура на мира — и заедно с нея системата за сигурност на втората половина на ХХ век.
Днес логиката на Ялта остава разпознаваема. Светът отново се намира в период на пренареждане на силите, а сигурността отново е функция на баланс между големи играчи. Разликата е, че освен територии и армии, вече съществува и ново измерение — информационното пространство.
След 1945 г. сигурността се определя чрез военна мощ и геополитически блокове. Днес тя включва енергийни зависимости, технологичен контрол, защита на критична инфраструктура и киберсреда. Но има още едно поле, което се превърна в ключово — медиите.
Ако през Студената война пропагандата е инструмент на държавата, днес информационното въздействие е глобализирано, дигитално и трудно проследимо. Медийната среда се превръща в стратегическо пространство, където се водят битки за:
обществено мнение
политическа легитимност
деморализация на противника
насочване на вътрешни разделения
Информационните операции, дезинформацията и психологическото въздействие са част от съвременната хибридна среда на сигурност. Така войната може да се води без формално обявяване, но с реален ефект върху институциите, изборните процеси и обществената стабилност.
От Ялта до дигиталната епоха
След конференцията се създава Организация на обединените нации като инструмент за колективна сигурност. Днес обаче международните механизми трудно реагират на информационните заплахи, защото те не признават граници и често не могат да бъдат ясно атрибутирани.
Така „медийните бойни полета“ се превръщат в съвременен еквивалент на стратегическите територии от миналото. Контролът над наративите е също толкова важен, колкото контролът над географията.
Ялта показва как силата определя реда. Днешният свят показва, че силата вече е и информационна. Националната сигурност не може да бъде мислена без устойчивост на обществото срещу манипулация, фалшиви наративи и психологически операции.
Историята ни учи, че когато балансът се разклаща, се появяват нови форми на противопоставяне. Днес фронтовата линия често минава не през граници, а през екраните — там, където се формира реалността на милиони хора.
Книгата може да закупите от andreyvelchev.com
Каква е вашата реакция?
