В банката съм. Чакам си реда. До мен седи по-възрастна жена. Не се познаваме. Изведнъж тя започва да ми шепне: „ Не мога да се оправя с това смотано евро. Вече две седмици се чудя дали аз съм най-глупавата стара жена в света, защото изобщо не мога да се справя – нито с пазаруването, нито с пустото изравняване. Много ме е страх, че с всеки изминал ден все повече се обърквам и не мога да свикна с тези чужди, нови пари. Какво да правя? Няма кой да ми помага и да се грижи за мен. Страхувам се, че няма да мога да контролирам собствения си бюджет“.
Опитах се да успокоя жената, доколкото мога, но редът ми дойде, а тя ме погледна с очи, пълни с тъга.
Вървя си замислена по улицата, а изневиделица стара позната ме хваща за ръката. След първите думи на протоколна учтивост, задава и важния си въпрос: „Ти как се оправяш с еврото? Аз уж си мислех, че не е толкова сложно, но нещо май не успявам да се справя. Все бъркам сумите. Започвам да си въобразявам, че не съм толкова умна, колкото си мислех. Да си кажа честно, направо си губя самочувствието на интелигентен човек“.
И нея успокоявам, но доколко се получава не мога де преценя, защото тя продължава да ме гледа скептично. Звъни майка ми, която е на 90 години. Усещам, че има нещо, което я тревожи. Питам я какво мъчи съзнанието й и тя веднага ми споделя: ,Дз не мога да пазарувам с евро. Изобщо не се справям, а уж някога бях отличничка по математика. Ще те чакам, за да напазаруваме заедно. Боже, докъде се докарах! Вече няма да купувам нищо сама. Ще ходя по магазините само с теб!“.
Обяснявам за кой ли път, че не бива да се притеснява, но тя твърдо е решила, че повече няма да стъпва в магазин, без някой от близките й да я придружи.
Прибирам се вкъщИТ Срещам един от по-възрастните си съседи. С него не си говорим много, много, но сега ме спира и сконфузено ме пита как боравя с новите пари. Отговарям му, че всичко е наред, а той тихо казва: „При мен не е така. Не мога да свикна и все се бъркам. Хората ще решат, че съм глупав или изкукал. Срам ме е да влизам в магазините“.
Исках да му кажа, че не е само той, че и други хора още се объркват, но човекът побърза да се прибере у дома.
Каква е вашата реакция?
