.
Да ни обясняват бъдещето хора, които избират политиката по поглед.
Лекси Фльор казва, че не трябвало да слушаме никого. Само ППДБ. И Асен Василев. Защо точно него. Защото гледал така, сякаш знае кога ще умреш. Това явно е новият критерий за държавник. Не програма, не резултати, а поглед с елемент на погребален календар.
Асен Василев вече не е политик. Той е усещане. Гледа те. Ти се стряскаш. Значи е компетентен. Ако не се стряскаш, значи си враг. Или поне не си от добрите.
Тези хора не мислят. Това е най-хубавото. ППДБ мислят вместо тях. Спестява време. Спестява съмнения. Спестява отговорност. Ти само вярваш и кимаш. Ако не кимаш, значи имаш проблем. Не интелектуален. Ценностен. Най-лошият възможен.
И ако имаш неблагоразумието да кажеш, че не си съгласен, започва демокрацията. Обиди. Агресия. Заплахи. Доклади. Всичко по европейски. С усмивка. С правилни думи. Същия донос, но с нов шрифт. Като ДС, само че с подкаст.
Тук човек неволно се сеща за Васил Левски. Представи си го как слуша това. Как е дал живота си, за да може един ден някой да каже, че не трябва да мислиш. Че трябва да вярваш. И най-вече да гледаш кой как гледа.
Левски е искал народ от свободни хора.
Днес се предлага публика от възхитени последователи.
Разликата е тънка, но важна. Едните мислят. Другите се възхищават. А когато възхищението стане политика, държавата става декор.
Абсурдът е пълен.
И най-лошото е, че вече не е смешен.
Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
