Двете поредни загуби на Барселона – една в Шампионска лига и една в Ла Лига, белязаха начало на мини криза в каталунския клуб и отвориха въпроси за състоянието на „блаугранас“ предвид навлизащия тепърва в по-сериозната си фаза сезон 2025/26. Всъщност, като споменах „мини криза“, това е дори меко определение в сравнение например с периода на Джосеп Гуардиола начело на каталунците, когато думата „криза“ се използваше даже при две поредни равенства. Или след това при Луис Енрике.
Сега обаче летвата е поставена малко по-ниско и въпреки пораженията от ПСЖ и Севиля (едното от които с 1:4), не можем да говорим, че Барселона е в процес на свободно падане. Напротив – отборът все още е в страхотна позиция във всички турнири, но Ханзи Флик трябва да вземе незабавни мерки, ако не иска мини кризата да продължи, а след това да прерасне и в сериозна такава.
Загубата от ПСЖ в Шампионската лига показа, че на каталунците все още им липсва нещо в големите мачове и това е способността да задържат добрата си игра в хода на целия двубой. Видяхме, че през първото полувреме Барселона атакуваше плавно и методично, пресираше високо и не даваше на ПСЖ да разгръща спокойно атаките си. През второто полувреме Ямал и компания заиграха прекалено директно, загубиха търпението и ритмичността, с които плетяха атаките си, което доведе до много случаи на загуба на топката, давайки възможност на парижани да играят твърде често в половината на съперника. Което предвид стила на Барселона да играе с високо изнесена защитна линия почти на центъра, се оказа пагубно. За капак при резултат 1:1 в 72-ата минута Ханзи Флик пусна още един нападател в лицето на Левандовски, което направи Барса прекалено офанзивна, без никакъв баланс в средата на терена.
Липсата на Алехандро Балде от първата минута също даде своето отражение. Известно е, че Балде играе много по-добре в атака от своя конкурент на позицията Жерар Мартин, макар да не действа толкова добре в защита. Това отне от атакуващата мощ на Барса по левия фланг и предвид присъствието там на Ашраф Хакими – един от най-добрите десни бекове в света, с изключение на няколко пробива на Рашфорд в началото на мача, този фланг на атаката на Барселона се оказа рудиментарен.
Но както вече беше споменато, избързването при атакуващите действия от страна на каталунците беше основната причина за провала им. Когато топката се губи твърде често в предни позиции, контрапресата, която по принцип упражняват футболистите на Барселона, става все по-трудна за прилагане поради умората, която се натрупва след всеки следващ път, когато играчите се опитват да отнемат кълбото веднага след загубата му. И въпреки че Барса се опитваше да стеснява пространството на терена с помощта на изкуствени засади, умората в редиците им си пролича особено след 70-ата минута, когато тотално сдадоха владеенето на топката на ПСЖ. Това доведе до множество атаки на парижани, при една от които падна вторият им гол, който се оказа и победен.
В мача срещу Севиля представянето на каталунците отново беше двуполюсно, като този път през първото полувреме Барса не приличаше на себе си, а през второто вдигна оборотите и беше недалеч от това да вземе нещо от двубоя.
Изобщо непостоянството в хода на мачовете е нещо, което се явява препъникамък за Барселона под ръководството на Флик, макар иначе германецът да върши страхотна работа. Миналия сезон в реванша срещу Интер отново каталунците бяха неузнаваеми през първото полувреме, а през второто показаха съвсем различно лице, което доведе до обрат от 0:2 до 3:2, макар впоследствие да загубиха елиминацията.
Така че основната задача за Ханзи Флик в оставащата част от сезона ще е да работи върху концентрацията на играчите си през целия мач и да направи така, че Барселона са поддържа едно и също високо ниво през всичките 90 минути. И въпреки че пресата на тима не може да бъде постоянно интензивна и задушаваща предвид напредналата футболна възраст на Левандовски, то поне футболистите на „лос кулес“ трябва да направят така, че да владеят продължително топката и да я отнемат максимално високо по терена, като поддържат този ритъм през цялото време.
За Барселона предстоят мачове с Жирона и Олимпиакос, които са удобни съперници за излизане от мини кризата, но ако случайно „блаугранас“ не успеят да спечелят някоя от тези срещи, рискуват да влязат в негативна спирала, която може да компрометира шансовете им в турнирите, в които участват. Отделно победа в тези два мача би им дала самочувствие преди голямото дерби с Реал Мадрид на 26 октомври. Така че предстоят двубои, в които Барселона трябва да покаже ново лице и защо не да даде началото на серия от победи, която би дала нов тласък на сезона им.
Каква е вашата реакция?
