Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Това е въпрос, който звучи като хипотеза, но всъщност е предупреждение. Защото, когато говорим за финансите на една държава, не говорим за джоба на партийните лидери, а за гръбнака на обществото – за бизнеса, образованието, земеделието и местната власт.
Историята ни учи, че подобен цинизъм не е нов. През 1919 г., след Първата световна война, българският народ бе натоварен с репарации и ограничения, които убиха икономиката, но политиците, които ги подписаха, намериха начин да оцелеят. Народът плащаше цената, а елитите търсеха лични изгоди. Това е класически пример как определени среди никога не са свързвали собственото си благополучие с Родината, а винаги с чужди покровители и лични схеми.
Днес ситуацията не е много по-различна. Ако спрат европейските пари, няма да страдат нито управляващите, нито партийните централи. Ще страдат предприемачите, които създават работни места. Ще страда българското училище, което ще остане без европейски програми. Ще страда земеделието, което ще изгуби субсидиите си и ще бъде залято от чужд внос. Ще страдат общините, които ще останат без проекти за пътища, канализация и развитие.
Но на неолибералите това не им пука. Те не познават думата Родина. За тях държавата е счетоводна таблица, която може да се изтрие и препише отново, стига техните „схеми“ да продължат. Спреш ли им далаверите, те са готови да подпалят България от четири страни. Това е все едно да обявиш война на собствения си народ.
Историческият урок е ясен – когато политическият елит се откаже от чувството за национална отговорност и превърне държавата в заложник на свои сметки, винаги плаща обществото. А народът плаща скъпо.

Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание






