Представете си завод, в който машините не се развалят. Или поне не го правят внезапно. Сензори и системи с изкуствен интелект могат все по-детайлно да следят поведението на техниката и да предупреждават за задаващи се на хоризонта повреди, позволявайки на мениджърите по производствата да организират ремонти в удобно време, с минимално засягане на работните процеси. Това в идеализирана форма е обещанието, с което идва т.нар. Индустриален интернет на нещата (IIoT, Industrial Internet of Things).
Той включва използването на свързани сензори, устройства и системи за събиране на данни, подобряване на процесите и повишаване на цялостната ефективност в индустрии като производство, енергетика и транспорт. Компании с подобни решения има и в България и тепърва ще разширяват дейността си. „Между 10 и 15% от индустриалното оборудване в света вече идва с възможности за предвиждаща поддръжка“, допълва Виктор Тодоров, партньор и директор бизнес развитие в стартъпа „Предикто“, който е разработил лесно за интегриране решение, анализиращо данни за вибрациите на машини.
„Нещо, което занапред ще става все по-интересно за индустрията е насищането със сензори, които да добавят някаква добавена стойност“, обяснява Пламен Димитров, оперативен директор на „Хардуер дизайн“, фирма, разработваща хардуерни решения и имаща опит в областта на IoT. По думите му споменатата в началото мечта постепенно се доближава до реалността. „Използването на сензори и събираните от тях данни е фундаментално за ефективната предвиждаща поддръжка в съвременното производство, обяснява и Павлин Добрев, директор в „Бош Диджитал“. Традиционният модел на реактивна поддръжка – „поправяй, когато се счупи“ – вече отстъпва място на по-интелигентни решения.“ [[img:4805083]]
Традиционният статистически модел изисква периодично спиране на работата на дадената машина за провеждане на профилактика. „Това се прави от заводи в България, посочва Радомир Рашков, съосновател и главен изпълнителен директор на „Предикто“. Те спират например за месец и проверяват голяма част от оборудването си.“ Какво представлява (Индустриалният) интернет на нещата? Интернет на нещата (Internet of Things, IoT) е технология, която позволява свързване на физически устройства към интернет, позволявайки им да събират, обменят и обработват данни автономно.
В основата си IoT се отнася до обширна мрежа от физически обекти („неща“, т.е. става дума само за умни електронни устройства) – от ежедневно използвани уреди и предмети, носима електроника като смарт часовници и до сложни промишлени машини и превозни средства. Благодарение на вградени сензори, софтуер и възможности за свързаност, тези устройства могат да комуникират помежду си и с външни системи или просто да предават данни. Формираната по този начин инфраструктура позволява наблюдение, контрол и автоматизация в реално време, често без човешка намеса, чрез използване на усъвършенствани анализи и изкуствен интелект (AI) за трансформиране на суровите данни в практически прозрения. Индустриалният интернет на нещата (IIoT), част от Индустрия 4.0, често се сочи като ключова концепция за трансформация на индустриалния сектор. IIoT интегрира физически индустриални машини със софтуер и интернет свързаност, което вече предизвиква революция в индустрията, а очакванията са да доведе до нова ера на икономически растеж и конкурентоспособност. Технологията вече трансформира основни индустрии като машиностроенето, транспорта и търговията. Потенциалът ѝ е огромен благодарение на развитието на възможностите на електрониката за лесна интеграция в различни индустрии.
Разнообразни технологии се очаква да повлияят на еволюцията на IIoT, включително IPv6, масовото инсталиране на сензори, облачните изчисления, анализът на големи данни и по-бързите комуникационни стандарти като 5G. Три от най-често срещаните IoT решения за енергетиката са интелигентни мрежи, интелигентни електромери и следене и поддръжка на активите. Сензорите в интелигентните мрежи могат да подобрят оперативното управление на компаниите и да помогнат за споделяне на пикови натоварвания и следене на електрическата мрежа в реално време. Интелигентните електромери ще следят потреблението на ток, газ и вода в реално време, предоставяйки ценна информация за доставчиците и потребителите.
Използването на дронове, малки роботи и вградени камери позволява на доставчиците на комунални услуги да разбират по-добре състоянието на цялата си мрежа в реално време и да планират превантивни ремонти. [[img:4805077]] В индустриална среда събраните параметри позволяват разбиране на текущото състояние на оборудването чрез предаване на данните в реално време към системи за анализ, където алгоритми за машинно обучение обработват информацията.
Тези алгоритми първо „учат“ какво представлява нормалното работно състояние на всяка машина, създавайки базов модел на функциониране. В по-напредналите системи това може да води до създаването на „цифров близнак“ – виртуален модел на физическата машина, който симулира нейното поведение и позволява предвиждане на бъдещи проблеми чрез анализ на различни сценарии. Системата непрекъснато сравнява текущите показания със зададения модел. Когато открие отклонения или когато индексът на състоянието започне да се влошава, генерира сигнал за потенциален проблем.
Интеграция и миниатюризация Според „Предикто“ едно от основните условия за успешен индустриален продукт е лесната интеграция и миниатюризация. Което означава както лесен монтаж, така и пускането на свързаност, която да не включва вътрешните комуникации в завода. В общия случай полагането на нови кабели във вече изградената индустриална среда е изключено от най-различни съображения. Решението на „Предикто“ представлява сензор, който измерва триосни вибрации и повърхностна температура на ротационно оборудване (помпи, двигатели, вeнтилатори, компресори), а AI алгоритмите анализират данните, осигурявайки прецизна диагностика, автоматизирани аларми и препоръки за оптимизация.
Устройството комуникира директно с мобилната мрежа, като данните се верифицират от експерти по вибродиагностика. Миниатюризацията на IIoT устройствата е пряко свързана с комуникационните възможности, коментира Пламен Димитров от „Хардуер дизайн“, които са партнирали на „Предикто“ при разработката на техния сензор. Устройството най-общо е с размер на кенче за напитка от 0.5 л., като по-голямата част от обема му е зает от батерията.
Размерът ѝ е продиктуван от избрания начин на комуникация през 4G LTE мрежа. Зарядът стига за около две години работа, подчертават от компанията, след което тя трябва да бъде заредена отново. Според Радомир Рашков именно захранването на устройствата засега спира по-бързия възход на миниатюризацията. По думите му са необходими алтернативни технологии за захранване и едва може да се говори за вграждане на множенство сензори в отделни детайли на дадена машина. [[img:4805078]] Позитивни примери все пак вече има. Димитров си припомня разговор с производител на Bluetooth модули, които са имали клиент, искащ да сложи модул с размер 2 на 2 мм в капачката на продукт, чрез който да се броят нейните отваряния.
Пиезоелемент, подобен на онези, служещи за запалване на газта в запалките, може да генерира достатъчно енергия за активиране на чипа и изпращане на сигнал. Наистина в случая става въпрос за базова функционалност, в сравнение с възможностите на сензора на „Предикто“, да кажем, но все пак примерът е показателен. Занапред потенциални източници на енергия биха могли да бъдат отделяната топлина от машини или техните вибрации. Предприятията у нас са отворени за експерименти „В България наблюдаваме интересен парадокс – между положителните обществени нагласи към дигитализацията и по-бавното реално внедряване на IoT технологиите в бизнеса“, споделя Павлин Добрев от „Бош Диджитал“.
Числата показват съществено изоставане от европейските нива – през 2021 г. едва 15% от българските предприятия са използвали IoT устройства, докато средната стойност за ЕС е почти двойно по-висока – 29%. И макар да има растеж оттогава, страната ни продължава да е зад Европа. Според компанията особено показателна е разликата между големите и малките предприятия. Средно за ЕС, докато 48% от големите компании вече прилагат IoT решения, при малките и средните бизнеси този процент е само 26%. Това разкрива, че мащабът и ресурсите остават решаващи фактори за дигиталната трансформация.
Любопитен е и начинът, по който бизнесът използва IoT. Доминира базовото приложение за сигурност на помещенията – 76% от компаниите с IoT го използват за тази цел. По-напредналите приложения като предвиждащата поддръжка са все още в ранен етап на развитие – само 20% от предприятията се възползват от този потенциал. Контрастът става още по-отчетлив, когато разгледаме обществените нагласи, продължава Добрев. Според данни от Евробарометър за 2025, 76% от българските граждани смятат, че дигитализацията на публичните и частните услуги улеснява живота им.
Това показва съществен потенциал за растеж на пазара на IoT и свързани технологии в България и че проблемът не е в липсата на желание или интерес, а по-скоро в структурни бариери пред внедряването. „Моето лично мнение е, че България като пазар е доста положително настроена към експерименти с нови технологии“, допълва Виктор Тодоров от „Предикто“. И допълва, че това не важи само до сферите, към които компанията му се насочва, но и за други индустрии. По думите му в предприятията присъства поколение от хора, които са на достатъчно сериозни позиции, за да инициират такива експерименти. „Все още те нямат изцяло свободата да вземат финални решения за интеграции, но като цяло, сравнявайки с разговори, които сме имали в Германия с немски и австрийски компании, тук средата ми се струва доста по-гъвкава.“
Какво спира IIoT проектите? „Въпреки че в момента се говори много за умно производство, интегриране на сензори и т.н., компаниите все още не виждат достатъчно голяма добавена стойност от тези решения“, смята и Пламен Димитров. Очевидно е, че основната цел на заводите е да генерират печалби. Често за интегриране на нови системи се налага да се спре производството. Много компании обаче все още не са убедени, че инвестиции в такива технологии са оправдани. Все пак от „Предикто“ заобикалят много проблеми чрез plug-n-play модел и мобилна комуникация с облачна услуга. Налице са обаче и други рискове, свързани например с киберсигурността. Свързаните устройства, интелигентните фабрики и IoT системите създават безпрецедентна свързаност, но същевременно увеличават уязвимостта към кибератаки, посочва Павлин Добрев.
Навлизането на изкуствен интелект също може да се разглежда като рисково. Несъмнено тези технологии предлагат огромни предимства при откриването на прозрения, скрити в събираните от IoT устройствата огромни количества данни. AI обаче идва и с въпросителни. „За да подготвим служителите за генеративния AI, въведохме обучителни програми, които развиват необходимите компетенции и повишават осведомеността за потенциалните рискове“, допълва Добрев. Индустриалният интернет на нещата предлага на бизнеса мощен набор от инструменти за повишаване на ефективността, безопасността, качеството и рентабилността. Чрез използване на данни в реално време и усъвършенствани анализи, компаниите могат да трансформират индустриалните операции в интелигентни, адаптивни системи, които осигуряват измерима стойност и устойчив растеж във все по-конкурентна среда. Все още много компании не са непълно убедени в предимствата на IIoT системите. Но това бързо ще се промени.
Каква е вашата реакция?
