Министърът на културата Мариан Бачев връчи Голямата награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура на акад. Владимир Заре. Това се случи днес в Министерството на културата, а срещата между двамата бе повод за топъл и задушевен разговор.
„Изключително съм Ви благодарен за тази награда, още повече, че тя е награда на министъра на културата. Благодаря Ви и за прекрасните думи, които казахте за мен. Аз чувствам, че я заслужавам, но е наистина важно за човек да бъде оценен навреме“, каза при получаването на наградата акад. Зарев.
Министър Бачев сподели с него, че гледа на това отличие като на светлина, която насочва всички нас накъде продължава пътят. „За мен е чест да Ви връча тази награда, защото Вие сте сред духовните ни водачачи, които доказват, че българското слово продължава да бъде живо и силно“, заяви министър Мариан Бачев.
В рамките на кратката цереминия акад. Зарев сподели с министър Бачев размисли за състоянието на съвременното общество, ролята на духовността и мисията на българската култура. „Езикът, вярата и духовността са спасили българския народ. Българската духовност има огромно стратегическо значение“, отбеляза той и цитира думите на Апостол Павел, че „Никой от вас няма да отнесе нищо от тази земя, защото никой от вас нищо не е донесъл“. По думите на акад. Зарев в днешното силно материално битие все повече ни липсва личният контакт между хората.
Акад. Зарев се спря и на вечните въпроси за смисъла на човешкото съществуване, като сподели своята теза, че Бог изгонва Адам и Ева от Рая не за наказание, а за да ги превърне в творящи същества: „Повторението убива, а творчеството е начинът човек да продължи да живее – по Божи образ и подобие“, заяви акад. Зарев и добави, че именно затова страхът от смъртта е толкова важен за нас, хората.
Министър Бачев прояви интерес към най-новите книги на писателя. В най-новия си роман „И аз слязох“ акад. Зарев му сподели, че се осмелява да докосне един от най-святите образи в човешката история: „Темата за Христос вълнува повече от 2000 години, защото Той предпочете страданието. На кръста бе разпнат човекът, но и Бог претърпя взаимния съд и взаимната прошка.“. В книгата си акад. Зарев поставя въпроса защо именно този странен божествено-човешки двуобраз е избран да носи изкуплението за човечеството.
Академикът разказа и за друга от последните си книги: „Объркани във свободата“. В нея той отново изследва напрежението между духовното и материалното в съвременния живот. Романът се състои от две привидно независими и несрещащи се сюжетни линии, като първата е за съвременността, а втората пренася читателя в Средновековието, където го сблъсква с духовното учение за исихазма, чиито корени се откриват в мистическия опит на Изтока.
Каква е вашата реакция?
