Стадион „Васил Левски“ очакваше най-важния мач на българските футболни национали от години насам. При все цялото медийно внимание, което беше отделено за предстоящия сблъсък между България и Испания, едно нещо остана леко встрани от общия план – а именно как родните национали ще се противопоставят спортно-технически на именития си съперник. Е, всички видяхме, че нашите футболисти все още не са достатъчно дорасли, за да отправят дори предизвикателство към европейския шампион, който още в първите минути даде заявка, че ще се опита да реши всичко още през първото полувреме.
Все пак щеше да бъде хубаво момчетата в бели фланелки да удържат нулевото равенство малко повече от пет минути предвид многобройната публика на стадиона, която бе дошла да ги подкрепя. Така или иначе веднага след началния съдийски сигнал си пролича разликата в класите между двата отбора, когато Испания се нанесе трайно в половината на съперника, докато „лъвовете“ търсеха убежище в зоните около собственото си наказателно поле. Неслучайно треньорът на „Ла Фурия“ Луис де ла Фуенте беше дал нареждане на крайните си защитници да играят високо по терена, напук на това, което гледахме на Европейското миналата година, когато Карвахал и Кукурея често оставаха в линията на централните бранители.
Отделно Субименди беше изнесен малко по-напред и игра почти като номер 8, за разлика от другите мачове, в които действа като типична шестица. Изобщо наставникът на иберийците беше дал цялата свобода на играчите си в атакуващ план, които се справиха повече от добре срещу един съперник, който нямаше какво да губи, но и не беше в състояние да предложи кой знае какво.
Футболистите на Илиан Илиев излязоха твърде респектирани и в определени отигравания си личеше притеснението, което ги бе обзело. Например в 10-ата минута, малко след първия гол, Александър Колев получи топката между линиите, имаше пространство пред себе си, но вместо да го превземе, той реши да даде безнадежден пас към лявото крило Радослав Кирилов – може би първият момент, който подсказа, че българските футболисти не играят с нужното самочувствие в този мач. Да не споменаваме редицата случаи, когато при спечелването на топката дълбоко в своето поле, родните национали не знаеха какво да правят с нея и я изритваха безцелно напред. Испания, от своя страна, нито веднъж не загърби футболните си канони и дори при 3:0 в своя полза пресираше високо, като не даваше на „лъвовете“ дори да си помислят, че могат да вържат три поредни паса.
Вероятно това, че Илиан Илиев заигра с петима защитници при резултат 0:2, също обезоръжи нашите при изнасянето на топката. В крайна сметка витрината на мача показа 78% владеене на кълбото за Испания срещу едва 22% за противника им и 24:3 удара в полза на „Ла Фурия Роха“ – най-лошите показатели на българския национален отбор, откакто Opta води статистика от сезон 2003/2004.
Пред момчетата на Илиан Илиев предстои много работа и остава въпросът дали варненският специалист е подходящият човек, който да се заеме с нея. По-рано през годината той подаде оставка, която не беше приета от Изпълкома на БФС, но след това, което стана вчера и след резултатите напоследък, трябва да кажем, че който и да застане на неговото място, положението няма да бъде по-различно. Предстои ни гостуване на Грузия в Тбилиси, където нашите национали ще имат по-голям шанс да покажат офанзивна мощ и да вземат добър резултат. Вероятно тогава ще се види докъде е стигнал отборът ни в процеса на израстване.
Автор: Александър Новаков, студент във Факултет по икономически и финансови науки на Пловдивския университет
Каква е вашата реакция?
