Всяко тежко престъпление, извършено от човек с ромски произход, предизвиква огромен обществен отзвук. Индивидуалната вина бързо се прехвърля върху цялата общност, а оттам престъпността се превръща в „етнически проблем“. Така стана и с катастрофата, причинена от Виктор Илиев от квартал „Факултета“. Медиите го наричаха „момчето от Факултета“, без да посочат, че е циганин. Думата „циганин“ днес се приема като табу – символ на дискриминация. Но прикриването на етническата принадлежност не премахва напрежението, а напротив – засилва усещането за фалшива политическа коректност.
Парадоксално е, че самите роми често не възприемат думата като обида. На въпроса „Срамувате ли се от думата циганин?“ много от тях отговарят: „Не, ние сме си цигани“. Стигмата идва отвън – от страхливото общество, което избягва да назове явленията с истинските им имена. Тази езикова подмяна прилича на своеобразен „възродителен процес“, в който думите се пренаписват в името на илюзията за единство.
Историческа рамка
Ромите винаги са били маргинализирани. В края на XIX век софийските хронисти описват махали от бараки, в които живеят хиляди хора без елементарни условия. През 1901 г. правителството на Петко Каравелов ограничава избирателните им права, ако нямат постоянен адрес или ако са нехристияни. Дори тогава темата е обвързана не само с етническата, но и с религиозната принадлежност.
По време на социализма държавата се опитва да ги интегрира чрез преселване в нови квартали като „Младост“ и „Люлин“. На принципа „българин-циганин“ се изграждат смесени жилищни блокове. Но липсата на работа, образование и реална социална подкрепа превръща опита в провал. Само физическо смесване не е достатъчно за интеграция.
Етнорелигиозното измерение
Етно-религиозните конфликти са форма на етническите, в които религиозните различия усилват етническите. Най-често се проявяват в региони с пресичащи се цивилизации – Кавказ, Балканите, Близкия изток. Косово, Чечня и Нагорни Карабах са класически примери.
Според руския политолог Александър Панарин религията в глобализирания свят заема изключително място – тя е едновременно интегриращ и разделящ фактор. Класическата социология я разглежда като средство за придаване на духовен смисъл на обществения живот. Но в условия на социална и политическа криза религията лесно се политизира и превръща в източник на конфликти. Маркс вижда в нея инструмент за поддържане на статуквото – средство за примирение, вместо за критично мислене.
В България ромската общност е религиозно разнородна – православни, мюсюлмани, протестанти. На теория това би могло да попречи на общо етнорелигиозно противопоставяне. На практика обаче разнообразието често се използва за разделение. Националистическата реторика създава „двойно клеймо“ – ромът не е само „циганин“, а и „мюсюлманин“ или „сектант“. Така социалният проблем придобива религиозен оттенък и се превръща в потенциална искра за конфликт.
Универсални послания и местни противоречия
Почти всички религии формулират едно и също златно правило: „Отнасяй се към другите така, както искаш да се отнасят към теб“. Будизмът, християнството, ислямът, юдаизмът и останалите традиции проповядват уважение и състрадание. В реалността обаче именно религията често се използва като оръжие в политиката – за мобилизиране на групи и изостряне на противоречия.
Българският контекст
У нас няма открит етнорелигиозен конфликт като в Косово или Чечня. Но социалното напрежение е факт. Бедността, неграмотността и липсата на интеграционни политики поддържат маргинализацията на ромите. Когато тези проблеми се съчетаят с езикови табута и политически злоупотреби, възниква риск социалната криза да бъде преформулирана като етнорелигиозен сблъсък.
Истинският проблем не е в думите – „циганин“ или „ром“. Проблемът е в бедността, изолацията и липсата на образование. Подмяната на езика и кампанийни лозунги не решават напрежението. Нужно е открито говорене и последователни политики, които да включват, а не да изключват.
България все още не е арена на етнорелигиозен конфликт, но напрежението е реално. Ако обществото продължи да мълчи и да замита проблемите под килима, социалната криза лесно може да се превърне в етнорелигиозен сблъсък. Изходът е един – честен разговор и устойчиви решения, които да върнат доверието и да прекъснат цикъла на изолация.
