Като начален учител в 31-во СУЧЕМ„Иван Вазов“ – едно от най-реномираните училища в София – години наред съм виждала какво значи първият урок. Там се полага коренът на българската идентичност. И днес с възмущение и тревога заявявам: махането на Вазов, Ботев, Алеко и Йовков от учебната програма е духовно престъпление срещу децата ни.
Изкореняване, а не реформа
Нека бъдем честни – това не е „осъвременяване“. Това е системно изкореняване на българската памет. Когато премахнеш „Балканджи Йово“, когато изтриеш Ботевовите „Примери от турското правосъдие“, всъщност казваш на децата: „Забравете кои сте. Миналото ви е ненужно.“ Това е подмяна, която убива уроците по родолюбие още преди да са започнали.
Кой има полза?
Трябва да питаме открито – кому е изгодно едно цяло поколение да израсне без корени? Да знае английски думи и компютърни термини, но да няма идея защо „Той не умира“ е повече от стихотворение? Народ без памет е народ лесно управляем. Това не е образователна реформа, това е опасна социална инженерия.
Удар срещу най-малките
Като начален учител знам: най-важни са първите години. Тогава се оформя характерът, моралът, способността да различаваш доброто от злото. Ако още в началното училище не дадем на децата Вазов и Йовков, те няма къде другаде да ги срещнат. След време ще имаме грамотни по техника, но неграмотни по дух млади хора. А това е катастрофа.
Не мълчете!
Днес е моментът учители, родители и общество да кажат „Не!“. Ако сега отстъпим, утре ще изчезне и малкото, което е останало от класическата ни литература в училище. Не е ли целта точно това – да отгледаме млади хора, които не знаят нищо за жертвите и подвига, но са послушни и безкритични?
Работила за това децата в 31-во училище да обичат България чрез словото на класиците. И днес питам: **ще позволим ли учебниците да превърнат паметта ни в бял лист?**
Защото на бял лист всеки пише каквото иска.
