Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
ВР отказва да сътрудничи с ученика Мартин Атанасов, който преди няколко месеца ги направи за смях като пусна „Черна писта“ – интерактивна карта с местата на катастрофите в България. Вътрешното ведомство вече представи свой проект, но той е с куп грешки и пропуски, каза Мартин пред „Труд news“.
„Срещам една стена, административна и всякаква. Основната причина, която се посочва в официалния им отговор с отказа е, че данните, които искам, ги има в тяхната карта, което не е така и това е една манипулация. Там липсва информация с какви автомобили стават най-често катастрофи – леки, тирове или автобуси“, твърди Мартин. Той е катего-I ричен, че ако има достатъчно данни, информацията е от 2021 г. насам и ако правят анализ къде е натрупването, кои са най-опасните места от години, ще се натъкнат на тези грешки и неточности“, смята младежът.
Според него платформата на МВР изглежда добре на пръв поглед, но не е функционална. „За съжаление тя така е планирана, не знам случайно или нарочно, че данните в нея са направени така, че да не мога да ги свържа автоматично с „Черна писта“. Институциите поеха ангажимент за някаква корекция, но до момента няма такава“, твърди той. Единственото полезно нещо в картата на МВР е, че показва в реално време, дърпа данни от системата и са включени и най-последните катастрофи.
Мартин е категоричен, че ако тази информация може да се отвори за всички проекти и граждански инициативи, ползата ще е голяма. Той не вижда логична причина МВР да му отказва сътрудничество. „Става дума за проект, който цели и на тях да им помогне да си свършат работата по-добре и да бъдат съхранени повече животи. Засега не виждам светлина в тунела МВР да размислят и да дадат данните, но ако отново се стигне до обществената подкрепа, която имах след като публикувах картата, силно се надявам те да поразмислят“, въздъхва ученикът. Той смята да доразвива проекта си, в момента му се обаждат хора, които са разбрали за милиционерското отношение към „Черна писта“ и му дават идеи за надграждане на платформата.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание






