Гост: Севдалин Гешев, метеоролог гост на подкастът „Винаги здрави“ с водещ Росица Ангелова
Сахарският прах – какво представлява той, как достига до България и какво влияние оказва върху здравето ни? На тези въпроси отговаря метеорологът Севдалин Гешев в подкаста „Винаги здрави“.
Какво е Сахарският прах и откъде идва?
Сахарският прах представлява фини прахообразни частици с различен химичен състав. Най-често те съдържат железни и алуминиеви окиси, както и малки количества сяра. Както подсказва името му, този прах произхожда от пустинята Сахара и достига до Европа, включително България, посредством югозападни и южни въздушни течения.
Основните източници на тези частици са райони в Чад, както и граничните области на Мали, Алжир и Нигер, където съществуват природни депресии, улесняващи вдигането на праха в атмосферата.
Колко често достига до България?
Въпреки че днес изглежда, че Сахарският прах достига все по-често до нашата страна, честотата му на поява вероятно не се е променила значително през годините. Това, което се е променило, са технологиите за наблюдение и измерване.
„Сега разполагаме с по-прецизни уреди и сензори, както и с по-точни сателитни изображения, които ни позволяват да засичаме преноса на прах по-ефективно“, обяснява Севдалин Гешев. Данните сочат, че между 1990 и 2000 г. преносът е засичан между 2 и 5 пъти годишно. След 2000 г. честотата започва да се увеличава, като в последните години се отчита все по-честа поява.
Кога най-често се наблюдава пренос на Сахарски прах?
Най-често Сахарският прах достига до нас през пролетта. Въпреки това, има случаи на пренос и през лятото, а дори и през зимата, когато може да наблюдаваме снежни валежи с жълтеникав оттенък.
Преносът обикновено се случва при по-лабилна атмосфера – например по време на термични бури или фронтови системи, които пренасят праха от Сахара през Средиземно море и го насочват към Балканския полуостров.
Колко време се задържа прахът в атмосферата?
Времето, необходимо за пречистване на въздуха, зависи от множество фактори – метеорологични условия, релеф и тип на района. Ако прахът се намира във височинния слой между 1,5 и 3,5 километра и не достигне до земната повърхност, той може да ни подмине без последствия.
Когато обаче прахът се отлага на повърхността – чрез сухо или мокро депозиране – той може да остане по-дълго време. При интензивни валежи въздухът се изчиства за около час и половина, докато при по-слаби валежи или безветрие, процесът може да отнеме един до няколко дни. В условия на температурна инверсия и липса на вятър, прахът може да се задържи дори седмици.
В градска среда, където циркулацията на въздуха е ограничена, процесът на пречистване също е по-бавен.
Какво да правим при повишени нива на прах?
Севдалин Гешев съветва хората, особено чувствителните групи – деца, бременни жени, възрастни хора и хора с хронични заболявания – да следят прогнозите за замърсяване на въздуха. При повишени концентрации е препоръчително да се остава у дома, а при излизане да се използват маски с висока степен на филтрация.
„В повечето случаи, ако атмосферните условия са благоприятни – има вятър или валежи – въздухът се пречиства сравнително бързо“, уточнява той.
Очаквайте продължение на разговора със Севдалин Гешев. Подкастът „Винаги здрави“ се излъчва със съдействието на Бета Клиник – Вашето здраве е наша мисия
Каква е вашата реакция?
