Гуна Иванова е гастролирала в Русия, Сирия, Тунис, Монако, Франция, Швейцария, Германия, Югославия, Англия, Канада, Южна Африка. През 1983 г печели конкурс за солистка в Ансамбъла на строителни войски, където пее до 2000 г когато формацията е закрита. Две години пее в „Мистерията на българските гласове” и от 2010 година е солистка в Представителен ансамбъл на Въоръжените сили. Всички харесват Гуна Иванова и по-възрастните, и по-младото поколение, не само заради златния й глас, но и заради стила, женствеността и българската хубост, които струят от нея.
През 80-те години на ХХ век завършва Факултет „Дирижиране на народни хорове“ в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив и днес предава своя богат житейски и професионален опит в качеството си на вокален педагог на няколко женски и детски формации в София и Перник. Със своите възпитаници издава 2 диска с 35 видеоклипа, които тематично озаглавява „Бог да пази децата ни”. Заедно с актрисите Искра Радева и Мария Стоянова прави 12 пародийни песни на фолклорна основа по идея на Любомир Пеевски.
Две години пее и в „Мистерията на българските гласове
Името на Гуна Иванова е включено в сборника „Бележити български жени” на издателство „Сириус”.
Награда на публиката във фестивала „Пирин фолк – Банско“ (2005)
Втора награда за изпълние на фестивала „Македония фолк“ (2006)
Първа награда за изпълнител в „Пирин фолк – Сандански“ (2007)[1]
„Статуетката на Южна Африка“ на организирания в Кейптаун „Балкан фест Южна Африка“ (2008)
Случваме фолклорната звезда Гуна Иванова по хубав повод – празнува рождения ден на сина си. Скоро и тя самата ще има рожден ден – на 20 юли. Не мога да не я попитам: какво си пожелава и какво планира в творчески план?
– Аз съм скромен човек – и в желанията си също. В днешния ден си казвам: „Господи, благодаря Ти за всичко.“ Това, което искам най-много, е синът ми Иво да е жив и здрав, да ни радва, да ни пълни душите и очите, и да бъде нашата опора. Същото ще си пожелая и за себе си, но когато дойде денят.
В творчески план, една от последните песни, които ще излязат, е „Ако умра или загина“. Клипирах я преди няколко дни. Ще излезе и друга стара песен – „Горд Орел“, защото и двете бяха любими на един мой приятел – Любчо Чомаковски. Те му бяха на сърце, и той винаги ги искаше.
Преди десет години направихме клип на „Гордият Орел“, но той не го хареса. На един концерт в Северна България, където пях два часа, дойде момент, в който се чудех какво още мога да изпея. Не че не мога да пея и три-четири часа, но исках да подканя хората, че вече е време да завършим. Казах им, че ще изпея една песен, която беше по поръчка на един бизнесмен от Врачанския край, който вече не е между нас – и запях „Гордият Орел“.
В един момент, докато пея, момиче на първия ред ми каза: „Гунче, погледни нагоре!“ Погледнах – и над мен летеше орел. Кръжеше над площада и се извисяваше. Точно на последния куплет изчезна. Казах: „Виждате ли орела?“ Хората останаха изумени от случката.
Изпратих този клип със заснетия орел на сина му. Той ми отговори: „Аз ще финансирам последния клип.“ Той ще излезе съвсем скоро.
В началото на лятото сме – планирала ли си някаква почивка? Как разпускаш през летните месеци?
– Имам с какво да се похваля. В началото на лятото бях на концерт в Палма де Майорка по случай 24 май, пред българската общност. Организацията беше на сдружение „Кирил и Методий“.
После, на 7 и 8 юни, пях на събитието „Мегдана на другата България“, където изпълних „Хубава си, моя горо“ пред 6000 българи, дошли от 18 европейски държави, със 108 танцови състава. Това бяха незабравими дни, пълни с емоции и хубаво настроение.
Аз не планирам почивки както повечето – когато реша, отивам, където ми е на сърце. За мен не е толкова важно – това е по-типично за фолкаджийките. Аз обичам планините. Ще имам едно участие и на морето, което ще съчетая с малко почивка. Но истината е, че не гледам на това като на почивка – аз съм творец с мисия.
Наскоро си зарадвала публиката и на фестивала на цацата в Балчик. Как премина това участие?
– Това беше един приказно красив празник! Цял Балчик беше на площада и се веселеше с мен. Това беше една от най-големите ми летни емоции!
Наскоро стана прабаба – внучката ти Ива е родила момченце на име Ивелин. Какво означава за теб този момент?
– Много ме прави щастлива това събитие. Казват, че да доживееш да видиш пра-внуче, е истинска благословия от Бога. И аз Му благодаря за това. Ивелин да ни е жив и здрав и да ни радва много!
Имаш ли изненада за почитателите си?
– Да, както споменах, скоро ще излезе нов клип на „Гордият Орел“. Работя и по голям проект – диск с песни от Огражденския край. Искам да го оставя като наследство – за хората, които се интересуват от този специфичен фолклор. Това е моята мисия.
Следиш ли музикални формати? Би ли дала съвет на младите изпълнители?
– Не мога да давам забележки – всеки твори, както чувства и както си изгражда образа. Народът и времето са истинските съдници – те ще покажат кой колко е дал и оставил след себе си.
Канят ли те за участие в музикални формати като жури?
– Напоследък избягвам такива покани. На 77 години съм – мисля, че вече съм казала достатъчно на света и на общността.
Аз си оставам творецът Гуна Иванова. Имам много участия, пътувам из страната – това ме държи жива. И съм щастлива.
