Като пишещ адвокат, голяма част от написаното е вдъхновено от казусите на мои клиенти. С предизвикана острота на ума разглеждам семейните взаимоотношения, като преди да приложа нормите, се стремя да убедя страните за отсрочка във вземането на важното решение за прекратяване на брака им. Разбира се, това не важи при наличие на абсолютни предпоставки – насилие, системен тормоз и др., особено във време, в което се забелязва, че търпението и толерантността са качества, достигнали своя критичен минимум.
Надявам се този разказ да достигне до партньорите в един брак, които са връхлетени от умора и не се сещат как да променят посоката на взаимоотношенията си. Да припознаят, може би, в него свое поведение и евентуално да решат, че си струва да го коригират, за да изплува на повърхността чувството, че са взели – осъзнато – най-правилното решение за своя живот, което се отразява върху съдбата на цялото семейство и близкото им обкръжение.
Всички приключени при мен семейни спорове показаха, че оттеглянето един от друг и завръщането са най-точните барометри за достигане до Решението. А понякога Решението е просто една жизненоважна почивка.
Просто съм уморена и искам да отморя, но не така, че да не се събудя
Преди да изляза, Пламен ме погледна толкова спокойно и някак съжалително, че всеки момент очаквах да загубя смелостта да напусна дома, който двамата изградихме и който толкова много продължаваме да обичаме. Спокойствието му ме
раздразни. Този път не с думи, а чрез погледа си ми обясняваше за дългите години, прекарани заедно, за спечелените и загубените битки в премеждията ни, за смисъла – децата ни да остаряват с нас.
Спокойствието в очите му сякаш насочваше към съзнанието ми всички тези думи, с които всеки път ме връщаше обратно, когато правих плахи опити да намеря отново себе си. Уплаших се за шлифованата ми съвест. Дисциплинирана през годините. Да не поддаде. Добре, че въздухът започна едва да сепроцежда в гърдите ми и недостигът му ме накара да се сепна, че ако искам да живея, този път не трябва да чувам и виждам рационалното, за да не ме върне в утъпканияколовоз, да ми припомни правилата и да ме натовари с безкрайните задачи.
Спокойните му очи, в този иначе напрегнат за двама ни момент превзе мислите ми и ме разтърси, но не с такава сила, колкото излъчващото съжаление. Именно то, прободе сърцето ми. Съжалителният му поглед сякаш ми казваше, че това е поредната
емоционална криза в моя живот, която ще премине, както предходните – все едно бях психично болна. Че трябва да съзнавам за последствията от действията си, сякаш съм безотговорна личност.
Той знаеше, че отново ще размисля, затова и имаше съжаление в погледа му. Караше ме да се чувствам като актриса на сцената за поредното представление, след края на което ще се прибере там, където трябва – жалка и безпомощна. Добре че е стаена в душата ми светлина, отпреди. Онази – сгряващата, слънчевата. Мечтателната. И неугаснала, за да ме изведе на моята си пътека този път. И
зная, че като тръгна по нея, ще видя красиви широколистни дървета – любимите ми.
Ще крача до тях с жадувано безпокойство. В никакъв случай спокойно. И смело ще гледам, а не съжалително. Всяка среща с птица по пътя ми, ще бъде като полет с послание – че никого не напускам и продължавам да обичам, че не изоставям, а оставам подкрепа. Все едно съм щъркел, който ще излети, но пак ще се завърне. Просто съм уморена и искам да отморя, но не така, че да не се събудя.
ЕКАТЕРИНА СТАНЧЕВА
Автор на Правна рубрика. Адвокат Станчева е родена в Смолян. Дъщеря е на покойния прокурор и адвокат Рашко Петров. Адвокат е към Софийска адвокатска колегия от 2009 година. Работила е като юрисконсулт в Агенция за социално подпомагане и Министерството на държавната администрация. Участвала е в множество работни групи по изготвяне на проекти на нормативни актове.
От 2009 до 2014 година е външен експерт в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ към МТИТС. Понастоящем работи в областта на трудовото, вещното, търговското, облигационното, административното право.
Председател е на сдружение „Етика в медицината. Един от учредителите е на Национална мрежа на родителите. Ангажирана е с каузите на хората с увреждания, прилагането на принципа на информираното съгласие в медицината, с дейността на Конфедерация на защита на правата на децата и Обществения съвет към Фонда за лечение на деца в чужбина.
Каква е вашата реакция?
