Всяка статистика крие зад себе си човешки съдби. Всяка цифра от докладите на КАТ – едно съсипано семейство, една неизречена мечта, една прекъсната младост. Има обаче моменти, в които сухите числа спират да бъдат анонимни. Тогава вече не можем да отвърнем поглед. Такъв е случаят със Сияна – 12-годишно момиче, загинало на пешеходна пътека в края на март. Денят – 31 март – не беше изключение: 191 катастрофи само за 24 часа в България.
Но не е само Сияна. Има още хиляди като нея. Това е грозната истина. Войната по пътищата у нас отдавна е излязла извън контрол. И както при всяка война, жертвите са невинни.
„Черна писта“ – да видим истината, за да я променим
В отговор на трагедията и безразличието, журналистът Мартин Атанасов създаде „Черна писта“ – интерактивна карта, която визуализира над 177 000 пътнотранспортни произшествия, регистрирани от МВР за последните четири години. От тях 24 278 са довели до наранявания, а 1 478 – до смърт. Картата показва точно къде, кога и как са се случили инцидентите, маркира т.нар. „черни точки“, където катастрофи се повтарят.
Целта е ясна – да спрем да живеем в илюзията, че „на мен няма да ми се случи“, че „виновен е пътят“ или „другите не внимават“. Истината е, че системата куца – от инфраструктурата, през закона, до културата на шофиране. И тя убива.
Промяната започва със знание и отговорност
Вместо показни акции след поредната трагедия, вместо импулсивни политически реакции, ние имаме нужда от дългосрочна, базирана на данни и човечност стратегия. „Черна писта“ не просто сочи проблема – тя го доказва с факти и го прави видим.
Няма оправдание, че не знаем. Сега знаем. Въпросът е – какво ще направим с тази информация?
Какво можем да променим?
- Институциите – да се вслушат в данните, не само в общественото възмущение. Да ремонтират опасните участъци, да подобрят маркировките, да поставят камери и контролни системи там, където инцидентите се повтарят.
- Шофьорите – да осъзнаят, че воланът е отговорност, не привилегия. Превишена скорост, телефон в ръка, агресия на пътя – това не са малки грешки, а потенциални убийства.
- Обществото – да не приема трагедиите като „нормални“. Да търси отговорност. Да помни имената, не само цифрите.
В памет на Сияна. И на всички други.
Промяната няма да върне Сияна. Но може да спаси следващото дете. Следващия човек. Това зависи от нас – от способността ни да не отвърнем поглед, да не се примирим, да видим истината – колкото и да е грозна – и да действаме.
🔗 Интерактивната карта е достъпна на: chernapista.com
Каква е вашата реакция?
