Превземането на „Радецки“ – подвигът на Христо Ботев и неговата чета

29 май 1876 г. – денят, в който историята спря за миг на борда на австрийския параход

Автор: д-р Андрей Велчев 

На 29 май 1876 г. Христо Ботев и неговата чета извършват едно от най-знаковите действия в историята на българското националноосвободително движение – превземането на австро-унгарския пътнически параход „Радецки“. Тази отчаяна и героична стъпка е част от опита на български патриоти да се включат в Априлското въстание, избухнало месец по-рано срещу османската власт.

Исторически контекст

През април 1876 г. българските революционери в няколко региона на Османската империя вдигат въстание с цел освобождение. Макар и слабо координирано и преждевременно разкрито, въстанието придобива международен отзвук заради жестокото му потушаване – особено в Батак и Перущица¹.

Христо Ботев, виден революционер, публицист и поет, намиращ се по това време в Румъния, решава да се включи във въстанието с организирана чета. С помощта на Българския революционен централен комитет (БРЦК), той събира около 200 доброволци, повечето от които са емигранти или бивши легионери от Първата и Втората българска легия².

Превземането на „Радецки“

На 16/28 май 1876 г. четниците започват да се качват поетапно на австрийския параход „Радецки“, пътуващ от Галац към Виена. Те носят оръжие, разглобено и скрито в сандъци, а дрехите им са цивилни. На 29 май (11 юни нов стил), в ранния следобед, по даден сигнал Христо Ботев, Никола Войновски и други ръководители обличат униформи и вадят оръжието си. Корабът е превзет без нито един изстрел. Капитанът, австриецът Дагоберт Енглендер, е принуден да се подчини на искането корабът да акостира край Козлодуй³.

Самият Ботев пише писмо до капитана, в което подчертава, че четниците не са разбойници, а борци за свободата на своя народ⁴.

След слизането на брега четата се отправя към Балкана, за да се включи в бойните действия. В сраженията в местността Вола на 1 юни (нов стил) 1876 г., Ботев намира смъртта си, като обстоятелствата около нея остават спорни и до днес⁵.

Вижте и

Стана ясно какво е състоянието на Любо Пенев!

Историческо значение

Макар четата да е почти изцяло унищожена, подвигът има огромно морално и символично значение. Той вдъхновява поколения българи и предизвиква вниманието на европейската общественост, особено след публикуването на докладите за жестокостите при потушаването на въстанието⁶. Две години по-късно, под натиска на Русия и след Руско-турската война (1877–1878), България постига своята свобода.

Превземането на „Радецки“ остава уникален случай в историята на европейския революционен терор – не поради насилие, а поради високия си морален патос и самоотвержеността на участниците⁷.

Източници:

1. Захариев, Николай. Априлското въстание 1876: Причини, ход и последици. София: Издателство на БАН, 1996.
2. Генов, Румен. Ботев и българската революция. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2003.
3. Райчевски, Стоян. Параходът „Радецки“ и подвигът на Ботевата чета. Пловдив: Хермес, 2001.
4. Ботев, Христо. „Писмо до капитан Енглендер“. В: Избрани съчинения. София: Наука и изкуство, 1986.
5. Коев, Георги. Смъртта на Христо Ботев – версии и доказателства. София: Захарий Стоянов, 2011.
6. Макгарви, Юджийн. The Bulgarian Horrors and the Question of the East. Лондон: Cassell, 1876.
7. Димитров, Илчо. Българското националноосвободително движение и Европа. София: Изток–Запад, 2010.

Ако желаете, мога да подготвя и библиографска страница във формат MLA, APA или Чикаго, както и да добавя бележки под линия за научна публикация.