Международният наказателен съд тества рядко преследвано военно престъпление
Бойд ван Дайк
30 април 2025 г.
В началото на март, когато примирието между Израел и Хамас започна да се разрушава, Израел отново прибегна до тактика, използвана по-рано във войната в Газа: налагане на пълна блокада на територията, включително спиране на всички доставки на храна, лекарства, гориво и електричество. Според израелски правителствени служители целта е да направят живота непоносим за двата милиона жители на Газа, за да принудят Хамас да приеме израелските искания в преговорите за удължаване на примирието. В социалните медии министърът на финансите Бецалел Смотрич, повтаряйки изказвания на министъра на националната сигурност Итамар Бен Гвир, защити решението на правителството да „спре напълно“ потока хуманитарна помощ, като го нарече начин да отвори „вратите на ада… възможно най-бързо и смъртоносно“. Това не беше изолиран коментар. Смотрич вече беше заявил, че блокирането на помощта за Газа е оправдано дори с цената на масово гладуване на цивилни. Седем седмици след новата обсада, когато Програмата за световна продоволствена помощ на ООН обяви, че затварянето на границите е довело до изчерпване на всички нейни хранителни запаси в Газа, Моше Саада, член на Кнесета от партията Ликуд на премиера Бенямин Нетаняху, заяви пред израелския телевизионен канал 14, че това е било намерението: „Да, ще оставя жителите на Газа да гладуват, да, това е наше задължение“, каза Саада.
В условията на война, в която десетки хиляди цивилни биват директно убити, поредицата блокади на Газа от страна на Израел може първоначално да изглеждат второстепенен въпрос. Но тактиката – и оправданията, които израелските официални лица предлагат за използването й – става сериозно изпитание за международното право. Международният съд на ООН (МС) проведе изслушвания по въпроса, след молба на Общото събрание на ООН, да разследва дали Израел е нарушил Устава на ООН чрез блокиране на Агенцията на Организацията на обединените нации за подпомагане и трудоустрояване на палестинските бежанци в Близкия изток /UNRWA/, основната агенция на ООН за помощ в Газа. През ноември Международният наказателен съд (МНС) вече издаде международни заповеди за арест не само за лидерите на Хамас, но и за израелския премиер Бенямин Нетаняху и бившия израелски министър на отбраната Йоав Галант за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. В случая с Хамас, обвиненията на МНС са свързани с жестокости, извършени при атаката на 7 октомври 2023 г. срещу израелски цивилни. В основата на обвиненията срещу Нетаняху и Галант, обаче, стои различно и рядко споменавано престъпление: прокурорът Карим Хан ги обвинява в прилагане на престъпна политика на гладуване срещу цивилното население на Газа.
В класификацията на военните престъпления Римският договор от 1998 г., който създава МНС, включва „умишлено използване на гладуване на цивилни като метод на водене на война“, тактика, която може да включва „умишлено възпрепятстване на помощите“. Чрез публично заявяване на намерението на Израел да наложи пълна обсада на Газа и след това прилагане на мерки, които лишават жителите на Газа от храна и други стоки, жизненоважни за оцеляването на цивилните, прокурорът на МНС твърди, че Нетаняху и Галант са извършили военно престъпление, причинявайки гладуване. За първи път в историята голям съд дефинира обвинение за военни престъпления върху тази конкретна точка.
Докато войната в Газа продължава, последиците от блокадите са широкообхватни. През октомври 2024 г., след година война, през която доставките на помощ често намаляваха до минимум, подкрепена от ООН оценка на изхранването установи, че приблизително четири пети от 2,2 милиона население на Газа са изправени пред „екстремен глад“. Сега, когато израелската армия драматично ескалира своята нова наземна офанзива, нарастват опасенията, че хуманитарната криза може отново да достигне или дори да надмине тези катастрофални нива. В началото на април Програмата за световна продоволствена помощ обяви, че всички 25 пекарни, които тя подкрепя в Газа, много от които бяха жизненоважни за оцеляването на цивилните по време на по-ранните фази на войната, са били принудени да спрат работа поради липса на брашно и гориво. Тъй като горивото и електричеството са необходими за работата на обезсоляващите инсталации, които осигуряват голяма част от питейната вода на Газа, около 91% от населението също страда от недостиг на вода, което утежнява недостига на храна и съживява заплахата от болести. Според Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA) хората в Газа сега влизат в най-дългия период без помощ от началото на враждебните действия през октомври 2023 г. „В момента това вероятно е най-лошата хуманитарна ситуация, видяна някога по време на войната“, заяви говорител на OCHA миналата седмица.
Въпреки очевидните ефекти от израелските политики, МНС се изправя пред стръмно изкачване. От една страна, той никога не е опитвал да преследва лидер на западна държава. Заповедите за арест поставят държавите-членки на МНС, особено европейските съюзници на Израел и Канада, в неудобно положение. Ако Нетаняху или Галант влезе в една от тези страни, властите й са законово задължени да го задържат. (Унгарският премиер Виктор Орбан пренебрегна това изискване, когато посрещна Нетаняху в началото на април.) От своя страна Съединените щати категорично се противопоставиха на делото срещу израелците от самото начало, а президентът Доналд Тръмп се зае да унищожи самия МНС, оттегляйки американската подкрепа за преследване на военни престъпления на руския президент Владимир Путин и оторизирайки санкции срещу длъжностни лица на МНС през февруари, които имат за цел да направят изключително трудно функционирането на съда. Страхувайки се, че бъдещето му може да е в опасност, съдът започна да плаща заплатите на персонала предварително и отправи апел към държавите-членки на ЕС за спешна помощ. Парадоксално, самото оръжие, което МНС се опитва да преследва, икономическият натиск, сега се използва срещу самия съд. „Съдът се изправя пред екзистенциална заплаха,“ каза президентът на МНС Томоко Акане пред Европейския парламент през март.
Еднакво предизвикателна обаче е същността на делото на МНС. Въпреки дългогодишната и опустошителна история, умишленото гладуване на цивилно население е печално известно със своята трудност за доказване, а воюващите, които са използвали тази тактика, рядко са били държани отговорни. По този начин действията на МНС подчертават както острата необходимост от решаване на масовата криза на глада в Газа, така и постоянните предизвикателства при преследването на причиняването на масов глад като престъпление. Въпреки тези трудни правни препятствия, ходът на прокурора на МНС привлече международно внимание към особено опасна форма на война срещу цивилни, която досега често остава незабелязана. Независимо дали делото на МНС ще успее или не, установеният прецедент може да прекрои правните граници на войната и да принуди държавите да се справят с правила, които някога са смятали, че никога няма да се прилагат спрямо тях.
Следва продължение
Превод и редакция:
МАРИЯ ДОЙЧИНОВА
Тя е водещ експерт по комуникации и бивш комуникационен директор. Отговаряла е за разработването и изпълнението на комуникационни стратегии и връзките с медиите в компании като ЧЕЗ и Соф ийска вода. От 2023 г. изпълнява ролята на Председател на консултативния съвет на Сдружението за достъпна и качествена храна. Мария е завършила арабистика в СУ „Св. Климент Охридски“ и е член на International Public Relations Association и вропейската асоциация на директорите по комуникация.
Каква е вашата реакция?
