26 май, понеделник
За прочитане: Йоан 15:1–11
„Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.“
Йоан 15:10
Известният психиатър Виктор Франкъл, основател на логотерапията, бил попитан от малката си дъщеря дали все още вярва, че Бог е добър.
„Да, вярвам“, отвърнал той. „Миналия месец беше болна от морбили и добрият Бог те излекува.“
„Но, татко — възразило детето — защо забравяш, че същият този добър Бог ми прати морбили?“
„Защо Бог допуска болести и страдания?“ — това е въпрос, който почти всеки човек си задава. И в това няма нищо нередно. Проблемът е, че често не задаваме въпрос, а изказваме обвинение. Очакваме светът да се върти около нашето здраве, удобство и успех. Приемаме за добро всичко, което ни е приятно, и за зло — всичко, което ни причинява болка.
Много хора живеят с идеята, че Бог е длъжен да им осигури безгрижен живот в пълно здраве и благополучие, без да има каквито и да било очаквания към тях. Това е дълбоко погрешна представа. Ние не сме толкова безупречни, че някой да ни обслужва безусловно. Вместо да обвиняваме Бог, трябва първо да се запитаме дали самите ние сме достойни за подобни претенции. А отговорът е: не, не сме.
Много от страданията идват като резултат от нашите собствени избори, от неправилния ни начин на живот, от зле устроеното общество. Същите причини раждат и другите ни несгоди — несправедливостта, бедността, омразата.
Дяволът обича да насажда в хората мисълта, че те са добри, а всички други — лоши; че Бог ги мрази без причина и нарочно им праща страдания. Но истината е друга: Бог е над нас, Той е великодушен и милостив. Той има дарове за нас, но очаква от нас търпение и вяра.
Ако пребъдваме в Неговата любов, няма да роптаем при всяка трудност, а ще имаме силата да понесем всичко, дори когато животът изглежда тежък и несправедлив.
Молитва:
Милостиви Отче, дай ни сили да понасяме тегобите на живота, без те да отслабват вярата ни в Твоята бащинска любов. Укрепвай сърцата на страдащите, за да преодоляват несгодите с духовна сила, която ги приближава към Теб, а не ги отвежда към безверие и огорчение.
Тема за размисъл:
Бог може да ни обясни защо страдаме дотолкова, доколкото и ние можем да обясним на децата си защо не им позволяваме всичко.
Каква е вашата реакция?
