24 май, събота
За прочитане: Филипяни 3:13-21
„Впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“
Филипяни 3:14
В „Строители на съвременна България“ Симеон Радев описва събитията след Освобождението в новоучредената българска държава. Двама от водещите политици тогава – Петко Каравелов и Драган Цанков – изпитвали силна взаимна неприязън. Особено непримирим бил Цанков, който веднъж казал: „Ако узная след смъртта си, че Каравелов е в рая, аз ще поискам да ме пратят в пъкъла.“
Човешките взаимоотношения са деликатна материя, често усложнявана от недоразумения, сблъсък на интереси, страсти и неуместни думи. Взети поотделно, хората могат да бъдат добри, но въпреки това – неспособни да се понасят взаимно. Материализмът допълнително изостря тези душевни слабости. Обществото често бива раздирано от вражди, скандали и интриги. Още по-болезнено е, когато подобни явления проникнат в църквата.
Църквата е призвана да бъде „стълб и опора на истината“ (1 Тим. 3:15) – истина не само чрез учението, което изповядва, но и чрез примера на единство, който дава. Онези, които са се вградили като „живи камъни“ в Божия храм, имат сериозна причина да бъдат единни: „един Господ, една вяра, едно кръщение“ (Еф. 4:5). Благословенията, които Бог ни дава така щедро, са толкова велики, че надделяват над дребните човешки различия и ни дават сили да преодоляваме несъществени черти в характерите ни.
Няма друга човешка общност с толкова силна причина да бъде единна и да отблъсква всякакви дребнавости. Църквата на живия Бог е място на спасение – и това обезсмисля всякакви поводи за разделение и боричкане. Когато всеки е воден от стремежа да достигне вечния живот, ежедневните суети губят своето значение и отстъпват пред вечното.
Молитва:
Отче наш, Ти си ни събрал заедно с братя и сестри по вяра, с които споделяме едни и същи ценности и цели. Това е велика радост и насърчение за нас. Дай ни здрави отношения, премахни всичко, което ни противопоставя, за да бъдем силни и да имаме влияние.
Каква е вашата реакция?
