Доц. д-р ик.н. Николай Иванов, председател на УС на ББА „Пътна безопасност“ и член на КС на КСБ: Превенцията, експертността и устойчивите решения са ключът към намаляване на жертвите на пътя
След поредния трагичен инцидент, отнел живота на малката Сияна, темата за пътната безопасност отново е в центъра на общественото внимание. Обществото достига пределите на търпимостта си, а доверието в системата за осигуряване на безопасност по пътищата е силно разклатено. В интервю за в. „Строител“ д-р ик.н. Николай Иванов – председател на УС на Българската браншова асоциация „Пътна безопасност“ и член на КС на Камарата на строителите в България – коментира задълбочено причините, решенията и нуждата от цялостна промяна на подхода.
„Не трябва да вървим след събитията, трябва да сме проактивни, а не реактивни“, подчертава д-р Иванов, като допълва, че трагедиите са резултат от системни грешки – липса на превенция, лоша инфраструктура, неефективен контрол, слаба култура на движение и хаотични, кампанийни решения.
Пътната безопасност – система с много пропуски
По думите на д-р Иванов, пътната безопасност у нас страда от липса на дългосрочна стратегия и системност. Наблюдава се хронично недофинансиране, недостатъчен контрол, остаряла инфраструктура и лоша организация на движението. Кампанийният подход, прилаган само след трагедии, е неефективен и не води до устойчиви резултати.
Едно от ключовите предложения на ББА „Пътна безопасност“, подкрепяно от години, е създаването на независим орган за разследване на ПТП, аналогично на бордовете при въздушни и железопътни инциденти. Целта е да се анализират не само непосредствените причини, но и всички съпътстващи фактори – обучение, състояние на водача, инфраструктура, технически характеристики на автомобила и др.
Ограниченията – между статистиката и здравия разум
Д-р Иванов обръща внимание и на ролята на скоростта в тежките инциденти. По данни, намаляването на средната скорост само с 1% води до спад от 3% в броя на тежките ПТП. Понижаването на лимита по магистралите и въвеждането на зони с 30 км/ч в градовете е доказано работеща мярка в редица европейски държави. В същото време толерансът от 9 км/ч над ограничението създава усещане за безнаказаност и подкопава доверието в закона.
Парите не са проблем, проблем е как се харчат
Според д-р Иванов, финансирането на пътната инфраструктура не е най-големият проблем – липсата на ефективност е. „Парите не се изразходват качествено, защото няма добро планиране и приоритизиране“, казва той. За постигане на реална промяна трябва изграждане на цялостна Система за управление на пътищата, базирана на база данни, която да позволи информирано и устойчиво вземане на решения.
Липсата на експерти – скритият проблем
Друг сериозен проблем, който често остава в сянка, е недостигът на квалифицирани пътни инженери. „Без експерти няма как да имаме качествена пътна инфраструктура. Ролята на пътния инженер за безопасността е незаменима“, категоричен е Иванов. Той призовава младите хора да се насочват към тази професия, която е фундамент за по-сигурни пътища.
Обществото също носи отговорност
Освен държавата, отговорност носи и обществото. Според д-р Иванов, манталитетът на хората, склонни към системно нарушаване на правилата, се формира още от детството. Решението не е само в наказанията, а и в обучението, културата и възпитанието. „Ние сме вгледани в подготовката на кандидат-водачите, но те влизат с един манталитет и излизат със същия, просто вече имат книжка“, казва той.
В заключение д-р Иванов отправя послание:
„Нека казваме ‘Тука е така’ не като оправдание, а като гордост – тука е така, защото се спазват правилата, защото по нашите пътища не умират деца.“
📌 Интервюто е публикувано в оригинал във в. „Строител“. Редакционната адаптация е на Любословие.БГ
Каква е вашата реакция?
