България плаща за капацитет на турската компания „Боташ“, който не може да използва. Това каза министърът на енергетиката Жечо Станков в парламента по време на изслушване относно сключените споразумения с турската компания, отражението им върху обществения доставчик „Булгаргаз“ и необходимостта от предоговаряне на условията по тях.
В началото на изслушването Станков припомни, че процесът по подписването им е започнал с международни срещи на 9 декември 2022 г. с участието на президента Румен Радев и тогавашното служебно правителство. Впоследствие е изготвен проект на договор за покупко-продажба и тристранен протокол за резервиране на капацитет. На 6 януари 2023 г. Министерският съвет одобрява споразумението по предложение на служебния министър Росен Христов, но според Станков в преписката липсват самите документи за покупко-продажба и капацитет – тъй като не са били приложени. Министерството на финансите не е изразило становище по договора заради липса на нужната документация. Министърът подчерта, че дългосрочният капацитет за регазификация и съхранение на турска територия реално е до 1,3 млрд. куб. м, докато договорът е за 1,8 млрд. куб. м. Според него разлика от от 500 000 кубика е „премълчана“.
Министърът посочи, че от „Булгаргаз“ още тогава са сигнализирали, че българската страна ще дължи такса за услугата – доставка на 53 200 мегаватчаса (MWh) дневно, независимо дали тя се използва. „Без значение дали се възползваме в пълен или нулев размер, страната е длъжна да плати стойността на този капацитет“, подчерта Станков.
По думите му договорът е бил подписан под ръководството на служебния министър Христов. Той е със срок от 13 години и не включва клауза за прекратяване. Ако бъде прекратен, дължимата сума е в пълен размер – около 2,2 млрд. долара, без да се отчита инфлацията.
Станков уточни, че за България договорът не предоставя достъп до турската газопреносна мрежа, а според него страната ни трябва да получава по 1,84 млрд. куб. м газ годишно. На практика обаче може да пренесе не повече от 1,3 млрд. куб. м, което означава, че ще се плаща за 500 млн. куб. м неизползваем капацитет, или около 1,2 млрд. лв.
Допълнително в споразумението е записано, че „Боташ“ има право да променя точката на доставка – нещо, което вече се е случило през 2023 г. и е довело до допълнителни разходи от по 400 000 долара на карго.
Анализите на временната парламентарна комисия показват, че подписаното споразумение позволява достъп на конкурентни компании до българската газова мрежа, което може да навреди на позициите на „Булгаргаз“, обърна внимание министърът на енергетиката Жечо Станков.
Каква е вашата реакция?
