Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
В традиционното отбелязване на Деня на Тракия и 112-годишнината от Одринската епопея, вицепрезидентът Илияна Йотова отправи силно послание към събралото се множество пред паметника на Одринската епопея.
„Да си космополитна личност не означава да си обезбългарен, а да бъдеш гражданин на света не изключва любовта към род и родина“, заяви Йотова. Тя подчерта, че нашето ДНК се оформя от паметта и уроците на историята, а именно от героизма на одринските опълченци и българските воини, както и от жертвите на хилядите тракийци, част от които останаха на родния териториален сегмент, а други намериха спасение в България.
Вицепрезидентът отбеляза, че Денят на Тракия, отбелязан на 26 март, е ден на гордост, признателност, но и на мъка за неосъществения блян за обединение и свобода на всички българи. Според нея, девизът на тракийците „Прощаваме, но не забравяме“ носи в себе си мъдрост, която ни напомня да предаваме паметта на поколенията, но и да се стремим към изграждането на по-добро бъдеще без мисъл за отмъщение.
Йотова изрази увереност, че в моментите на разделение и омраза е от решаващо значение примерът на героизма, доблестта и родолюбието на тракийците. „Родолюбието няма измерител – или обичаш родината си или не“, заяви тя, подчертавайки, че българското образование не може да бъде оценено само количествено.
В своето словото вицепрезидентът също така акцентира върху активната дейност на Съюза на тракийските дружества в България, който според нея играе ключова роля в запазването на паметта и единението. „Съюзът зове за връщане към българската история, от която векове наред черпим сили като народ. Чрез него се противопоставяме на забравата, пренаписването на историята и рушенето на авторитетите“, добави Илияна Йотова.
Новината подчертава значението на историческата памет като източник на национална идентичност и силата да се изгражда бъдещето на България, основано на ценностите, предадени от героичното минало.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание