Теодор Софрониев става също така разпознаваем за зрителите,които следяха участието му в реалити формата„Бягство към победата“ по bTV.
Теодор и неговият партньор Пресиян в предаването се класираха много упешно на финала на второ място.
Теодор Софрониев също така е български театрален актьор.Става по-известен с ролите си на сцената на Врачанския Драматично-куклен театър в театрални представления като „Красавицата и княза“,, „Летене“, „Хиляда метра над водата III, Айгър“ и други.
Завършил е Театрален колеж „Любен Гройс“През този сезон можете да гледате Теодор Софрониев в спектаклите – „Гимнастика за бременни“ от Здрава Каменова, в ролята на МЪЖ 4, реж. Петринел Гочев и „Убийството на Гонзаго“ от Недялко Йорданов, в ролята на Суфльорът, реж. Пресиян Кузов.
Зрителите те познават от популярното състезателно риалити на bTV „Бягство към победата“. Как взе решение да участваш в него?
От доста време исках някакво приключение в живота си, да ми се случи нещо различно. Когато разбрах, че има кастинг, прегледах първите издания на предаването отпреди 15 години и ми се стори много интересно. Тогава и реших да се запиша.
„Бягство към победата“ е риалити, изпълнено с адреналин, и е нещо много различно. Обикаляме из цяла България и разглеждаме толкова красиви места. Поканих моя най-добър приятел Пресиян да участваме заедно, късметът ни се усмихна и ни избраха.
Успяхте ли да се напаснете с Пресиян по време на преследването на „скритото съкровище“?
Познавам Пресиян от близо 12 години, заедно завършихме театралния колеж и бяхме в един клас. После той реши да запише режисура и завърши НАТФИЗ в София.
Разпределихме си силите в игрите – той е по-сръчният, а аз по-добрият във физическите задачи. Превърнахме се в много добър тандем.
Кои задачи се оказаха най-трудни? Сподели ни за интересни моменти по време на участието ви в „Бягство към победата.
Една от трудните задачи бе да изядем около 500 гр маслини. Същинско предизвикателство бе и процесът на плетене на две куки , за който ми трябваха доста усилия, тъй като никога преди това не го бях правил. Имам смътни спомени, че баба ми някога ми е показвала този процес. Другата трудна задача беше в Златоград, където трябваше да направим грънци. Това също ме затрудни, защото се прави с пръсти и е много пипкаво. В село Долене пък трябваше да изпълним един танц, но с мъка така и не го направихме, въпреки че музикантите ни свириха.
Ти и Пресиян стигнахте до финала. Какво не ви достигна, за да грабнете голямата награда?
Това, което не ни достигна, беше късметът. Всичко друго го постигнахме – играхме много убедително и се представихме добре на финалната задача. Просто беше въпрос на късмет. Но не съжалявам. Още в самото начало си бяхме поставили за цел да преминем през всички задачи.
Ти си артист по професия. Къде можем да те гледаме на сцена?
Дори в момента ме хващаш в репетиция за представление, което трябва да излезе в края на януари, тъй като съм артист във Врачанския театър. Играя в пиесата „Убийството на Гонзаго“, която е от Недялко Йорданов, а режисьор е точно Пресиян, с когото бяхме тандем в „Бягство към победата“. Играя също така в „Престъпление и наказание“ по Ф.М. Достоевски, в ролята на Дмитрий Прокофиевич. Има също и друго представление, в което участвам – „Гимнастика за бременни“. От февруари влизам в други репетиции за нови представления.
Удовлетворява ли те актьорската професия?
Да, доволен съм. Играя и в София – в „Арт Театър“, където участвам в представлението на един руски автор – Господин, сеньор, Дон Жуан!
Усещаш ли по-голям интерес към себе си след участието си в „Бягство към победата“?
Усещам, че хората ме разпознават. Даже на Нова година един мъж ме спря в метрото по нощите, когато се прибирах. Винаги ми е приятно, когато ме поздравяват.
Какво искаш да се промени в театъра или в културата като цяло?
Една държава не може без култура. Трябва да се отделят повече средства в този ресор, да се поддържа високо ниво на представленията и да не се превръща театърът в пазарна икономика. Държавата трябва да помага и да допринася за културата.
Какво правиш в свободното си време като хоби?
Обичам да спортувам – играя волейбол, футбол, тенис на маса, ходя и на плуване. Гледам и филми.
Свободен ли си в момента? Имаш ли приятелка?
Не, нямам приятелка в момента и съм свободен. Но като видя една жена, усещам дали я харесвам. Не мога да кажа дали ще е руса или черна – всичко е въпрос на усещане.
Как прекарваш почивките си?
Обичам да оставам сам и да ходя в гората. Имам къща близо до Белоградчик и там се усамотявам понякога. Но ходя и на море с приятели. Имам и кучета, които много обичам, и с тях се занимавам.
Какво искаш да кажеш на твоите почитатели?
На хората, които са ми симпатизирали, им пожелавам здраве! Нека пазят България, да не замърсяват природата,да обичат и ценят това, което имат, и да бъдат човечни един към друг.