Това мото подчертава отговорността на полицаите да изпълняват задълженията си, въпреки предизвикателствата, които поставят неясните закони и социални нагласи, които понякога поставят престъпниците в по-благоприятна позиция от самите служители на реда.
Трагично събитие, което отново повдигна въпроса за отношенията между МВР и гражданите, както и за усилията на ръководството на министерството да създава смислена комуникация с обществото. Отношенията между полицията и гражданите в България са отдавна обсъждани, но често са затруднени от редица фактори, включително общественото недоволство и недоверие към действията на служителите на реда. Пасаж от популярната песен на групата Атлас: Бледа кукла си ти, която студено ме гледа с очи …
Колко път ни дели, аз съм човек, а кукла си ти говори за дистанцията и неразбирателството между институциите и хората, да отразява точно състоянието на тези отношения които далеч не сама само медийни и PR- акции, като бивш министър за когото поне 50 души се грижехя за имиджа на вътрешния министър
Популярният текст може да се използва като метафора за трагикомичните опити на ръководството на МВР да поддържа връзка с гражданите и да изпраща послания, които в крайна сметка не се възприемат както трябва. Силната и често хаотична комуникация между институциите и обществото често води до недоволство и недоверие.
Гражданите често се чувстват като че са пренебрегнати от властите, а когато има подобни трагични инциденти, като самоубийството на служител на МВР, те още повече подчертават сериозността на проблема.
Не може да не се отчете, че обществените реакции по такива инциденти обикновено се концентрират около въпросите за работната среда в МВР, натоварването на служителите, както и недостига на подходящо внимание и подкрепа. Заедно с това, непрекъснатото преследване на медийните и политическите интереси често прикрива истинските проблеми в системата.
Това е тежка реалност, в която действията на полицията, както и самото функциониране на МВР, често се възприемат през призмата на лични емоции и опит, а не на рационален диалог с гражданите.
Събития като трагичния инцидент със самоубийството на млад служител от МВР поставят редица въпроси, които трябва да бъдат обсъдени и разгледани сериозно.
Обществото, безспорно, показва съпричастност и признателност към работата на служителите на реда, особено когато те рискуват живота си, за да осигурят безопасността на гражданите. Признаването на техните усилия е важно и необходимо. Въпреки това, този трагичен случай ни напомня, че системата трябва да осигури и адекватна подкрепа за тези хора – както психологическа, така и професионална.
По отношение на ръководството на МВР и министъра на вътрешните работи,едва ли има съмнение, че ролята на ръководството не се изчерпва с администриране на структурата и поддържането на реда. То включва и грижата за благосъстоянието на служителите, които изпълняват тази отговорна работа. Ако обаче тези служители се чувстват изолирани, не получават подкрепа или са подложени на прекомерен стрес, тогава системата не изпълнява основната си функция – да осигурява сигурност, не само за обществото, но и за тези, които я осигуряват.
Проблемите в професионалната подкрепа, организационната култура и грижата за психичното здраве на служителите не трябва да бъдат подценявани. Важно е и как държавата се ангажира със здравето и благополучието на тези, които са в нея на първа линия – физически и психически. Без ясна стратегия за подобряване на условията на работа, за намаляване на стреса и за осигуряване на адекватна помощ, няма как обществото да бъде уверено, че институциите се грижат за своите пазители по начин, който е дългосрочен и ефективен.
За да се изгради една система, която е наистина отговорна и съпричастна, трябва да има ясни механизми за подкрепа на служителите, включително програми за психично здраве, по-добро управление на натоварването и стратегия за социална подкрепа. Важно е и общественото доверие към тези институции да бъде възстановено чрез действия, които показват, че държавата действително брани своите защитници, както и цялото общество.
В България често се проявява прекомерна толерантност към престъпниците и по-строги мерки към тези, които се опитват да ги спрат. Законът за МВР разрешава използването на огнестрелно оръжие само в случаи на непосредствена заплаха за живота на полицаи, но дори тогава то трябва да се използва внимателно, за да не причини тежки наранявания. Това поставя служителите на реда в трудно положение, когато се опитват да защитят обществото, като същевременно рискуват да бъдат обвинени за прекомерна сила.
Жертвите на престъпления също са в затруднено положение, тъй като ако се опитат да се защитят, може да бъдат наказани, ако не използват същото оръжие като нападателя или ако не действат по „правилния начин“. Това поставя жертвите в морално и правно безизходно положение. Много от законите не съответстват на съвременните реалности, а съдебната реформа, която започна след 1989 г., се възприема предимно като начин за замяна на неудобните прокурори с по-послушни.
Критиката от неправителствени организации и медии често е насочена към защитата на престъпниците, особено ако те са от етническа група, която се смята за по-уязвима. Въпреки сериозността на престъпленията, които извършват, тези групи понякога получават подкрепа, докато жертвите често остават незабелязани. Някои медии и либерални партии представят престъпниците като жертви на социални условия, а не като виновни за своите действия.
В края на краищата, правосъдието не винаги побеждава. Престъпниците остават на свобода, а жертвите и техните семейства продължават да страдат. Обществото все още не намира начин да защити ефективно невинните, а тези, които се опитват да се борят срещу насилието, понякога плащат висока цена.
Колегите на Димитър Петров не могат да работят спокойно и ефективно в условия, в които законът и обществото често се поставят на страната на престъпниците. Когато законодателството изглежда толкова благосклонно към убийци, изнасилвачи и обирджии, и когато полицаите се сблъскват с медии, НПО-та и обществени групи, които често защитават правата на престъпниците, ситуацията става не само обезсърчаваща, но и опасна. Специално когато говорим за рецидивисти, често се оказва, че техните права изглеждат важни повече от безопасността на гражданите и правото на полицията да действа с ефективни средства за защита.
Полицаите се оказват в двойно затруднение – те трябва да защитават обществото и да се справят с насилието, но едновременно с това са ограничавани от закона и подложени на критики от всякакви страни. Вместо да получават подкрепа за действията си, те често са изправени пред обвинения, че използват прекомерна сила. Когато държавата не защитава своите служители, а вместо да бъде тяхна майка, действа като мащеха, те се чувстват изоставени. Това поражда усещане за безпомощност и демотивира полицаите, които всъщност трябва да бъдат тези, които гарантират обществения ред и сигурност.
Когато говорим за „слабостите“ на Министерството на вътрешните работи (МВР), трябва да разгледаме няколко аспекта, включително организационни проблеми, капацитет за справяне с престъпността, ефективност на реформите и подготовка на служителите. Важно е да се подчертае, че всяка институция има своите предизвикателства, но някои от най-основните критики, които могат да се отправят към МВР, включват:
1. Недостатъчна професионална подготовка на служителите
Много от критиките към МВР са свързани с качеството на обучението и подготовката на служителите. Академията на МВР понякога е обвинявана, че не осигурява достатъчно високо ниво на образование и практическа подготовка. Курсовете често се фокусират върху теоретични знания, които не винаги са приложими в реалния свят на полицията. Липсата на модерни тренировъчни методи, както и ограниченото взаимодействие със съвременни технологии и практики в областта на сигурността, могат да доведат до по-нисък професионализъм на служителите.
2. Корупция и вътрешни проблеми
Корупцията в МВР е друг често посочван проблем. Съществуват обвинения, че в някои части на системата има неефективност и злоупотреби с власт. Тези вътрешни проблеми могат да се отразят на общественото доверие и на ефективността на органите на реда. Когато служители на МВР се свързват с корупционни схеми, това не само подкопава доверието в системата, но и затруднява работата на полицията по отношение на предотвратяване на престъпления.
3. Липса на ресурси и оборудване
МВР в България често се сблъсква с проблеми, свързани с недостатъчно финансиране, остаряла техника и оборудване, което затруднява работата на служителите. Тези недостатъци могат да повлияят на ефективността на разследванията, както и на бързината и качеството на реакцията на институцията в критични ситуации.
4. Ниско обществено доверие
Доверие на обществото в институциите е ключово за успешното функциониране на всяка държавна система, а МВР в България често е подложено на критики от страна на гражданите заради недостатъчно прозрачност, бавни реакции на сигнали и несправедливи практики. Когато хората не вярват в правосъдието или в способността на органите на реда да ги защитават, това отслабва ефективността на институцията и възпрепятства сътрудничеството на гражданите с полицията.
5. Липса на стратегическо управление
В много случаи МВР има проблеми с дългосрочното стратегическо планиране и адаптиране към новите предизвикателства, като киберпрестъпността или международните заплахи. Стратегиите, които се прилагат, често не отразяват нуждите на съвременните реалности и могат да бъдат изостанали в контекста на новите заплахи за сигурността.
Въпреки тези критики, важно е да се отбележи, че МВР изпълнява важни функции, като защита на обществената сигурност и ред, борба с престъпността и предотвратяване на насилието. Системата има своите силни и слаби страни, и както всяка друга институция, тя е подложена на предизвикателства и нужда от реформи. За да се постигне напредък, е необходимо да се инвестират в образованието и подготовката на служителите, да се подобри вътрешната култура на прозрачност и отговорност и да се осигурят нужните ресурси и технологии за ефективна работа.
„През годините Академията на МВР е успяла да произведе множество „експерти“ в сферата на сигурността, чиято подготовка често се съмнява заради… как да го наречем… креативния подход към образованието. Някои казват, че единственото, което научават курсистите, е как да запълват времето с повторение на стари формули и законови текстове, без да развиват истински умения за решаване на реални проблеми.
Няма нищо лошо в теорията, но ако студентите в Академията на МВР имаха повече практически часове с реални сценарии, може би щяха да разпознават „престъпниците“ по нещо повече от тяхното влизане в кабинетите. Знаете как – ако задачата е да разпознаеш лошите, важно е да умееш да се ориентираш в реалния свят, а не само в „учебника“.
Прекрасно е, че се учим на „закони“ и „предписания“, но понякога е полезно да се научим как да разпознаем истинската ситуация пред нас, а не да се ръководим от етикетите на хартия.“
Когато полицаи се самоубият заради слабостта на системата, става въпрос за трагичен резултат от множество фактори, свързани с психическото и емоционално натоварване, което съпътства работата им, както и за недостатъчната подкрепа от страна на институциите. Полицията е една от най-стресиращите професии, изпълнена с физическо, емоционално и психическо натоварване, и когато системата не осигурява адекватна помощ или средства за справяне със стреса и травмите, които служителите изпитват, това може да доведе до сериозни последствия, включително самоубийства.
Причини, които могат да доведат до самоубийства сред полицаите:
- Психологическо натоварване: Работата на полицаите често включва излагане на насилие, агресия, убийства, инциденти с висока степен на стрес и травматични събития. Те могат да преживеят психологически и емоционално изтощение, наречено „емоционално изгаряне“ (burnout), което води до сериозни психически заболявания като депресия и посттравматичен стрес (ПТСР).
- Липса на подкрепа: В някои случаи полицаите не получават необходимата психологическа подкрепа от институциите или техните колеги. Социалната стигма, свързана с психичните заболявания, може да бъде още по-силна в среди като полицията, където се очаква служителите да бъдат „състоянието на духа“, да се справят със стреса и да показват физическа и психическа сила.
- Стресът от натовареното работно време: Многото часове работа, нощните смени и излагането на насилие или опасни ситуации създават хроничен стрес, който, ако не се контролира, може да доведе до сериозни психологически проблеми.
- Недостатъчна грижа за психичното здраве: Въпреки че все повече се говори за важността на психичното здраве, в много полицейски сили системите за подкрепа на служителите все още не са достатъчни. Полицаите могат да се чувстват безсилни да потърсят помощ поради страха от стигматизация или загуба на работа.
- Загубата на мотивация и чувства на безсилие: Когато системата не осигурява необходимите ресурси за справяне с тежките ситуации и не насърчава ефективни мерки за предотвратяване на стрес, полицаите могат да се почувстват като „жертви на системата“. Те могат да изпитват усещане за безсилие или липса на значение на тяхната работа, което води до чувство на депресия и отчаяние.
Как може да се помогне?
Тези трагични случаи поставят акцент върху важността от предприемането на мерки за справяне с психичното здраве на полицаите:
- Психологическа подкрепа и консултации: Полицията трябва да осигури редовни психологически консултации и терапии за своите служители, както и да създаде безопасна среда, в която те могат да споделят своите преживявания без страх от репресии.
- Образование за справяне със стреса: Обучението на полицаите за ефективно справяне със стреса и психическото натоварване е от съществено значение, както и възможностите за самообслужване и релаксация.
- Подобряване на условията на работа: Работното време, натоварването и условията трябва да бъдат внимателно анализирани, за да се намали стресът, като се осигурят възможности за отдих и възстановяване.
- Промяна на културата в полицията: Трябва да се премахне стигмата около психичното здраве в полицията и да се създаде култура на подкрепа и отвореност, в която служителите могат да потърсят помощ без да се чувстват слаби или уязвими.
Само с тези подходи може да се намали рискът от самоубийства сред полицаите и да се осигури устойчиво психично здраве на служителите в силите за ред. А оттам да върнем ролята на България, като Държава!
Каква е вашата реакция?
