Максим МОМЧИЛОВ
… Всички партийно-политически печатни издания: вестници, списания, и др. такива, които преследват партийно – политически цели или са обявени или подразбираема принадлежност, към каквито и да било партийно – политическа организация, се спират.
… Забраняват се всякакви партийно – политически събрания и агитации.
… Никой не може да се числи към партийно – политическа организация или да дава средства за образуването или поддържането на такива организации.
Сн.4-1: Граждани, струпани пред столично ,четат Манифеста на правителството, подписан от премиера Кимон Георгиев
В град Месемврия гражданите хал-хабер нямат, че през май 1934 г. започва правителствена криза, която става непосредствения повод за извършване на преврата.
На 5 май Народното събрание гласува недоверие на Стоян9 Костурков, министър на железниците, пощите и телеграфите и единствен представител в кабинета на Радикалдемократическата партия. През следващите дни сред радикалдемократите започват спорове дали да включат нов представител в правителството или да излязат в опозиция.
На 10 май БЗНС „Врабча 1“ напуска правителството, а на 14 май министър-председателят Никола Мушанов официално подава оставка и парламентът прекратява временно заседанията си. Мушанов получава мандат за съставяне на ново правителство и започва преговори с партиите.
От края на м. октомври 1933 г. Военният съюз започва усилена подготовка на държавен преврат. Разработват се подробни планове за действие на членовете на съюза във всеки гарнизон. Успоредно, с активното участие и на дейци на „Звено“, се подготвя политическа програма за действия след преврата. Активната група, работеща по нея, включва Дамян Велчев, Кимон Георгиев, Петър Тодоров, Иван Харизанов, Коста Бояджиев, Петър Мидилев, Ставри Андреев, Станчо Чолаков, Михаил Календеров.
През м.април 1934 г. Военният съюз решава правителството да бъде оглавено от Кимон Георгиев и започва подготовка за съставянето му. Търсят се контакти за включване в състава му на представители на Народното социално движение, Демократическата партия и БЗНС. Проведени са срещи с Христо Калфов, Иван Русев и Димитър Гичев, но те отказват да участват.
Назначаването на генерал Анастас Ватев за военен министър предизвиква объркване във Военния съюз. Дългогодишен председател на Съюза и инициатор на подготовката на преврата, Ватев приема министерския пост без съгласуване с организацията и се дистанцира от нея. Дамян Велчев настоява за пристъпване към действие, но някои промонархически дейци, като Пенчо Златев, са разколебани.
Въпреки това, на 17 май, Централното управление на Военния съюз взема окончателно решение за извършване на преврата на следващата вечер. До правителството достигат слухове за готвещия се преврат, но то ги отхвърля като неправдоподобни и вечерта на преврата премиерът Никола Мушанов отива на представление на операта „Тоска“, заедно с гостуващия в България кмет на Париж.
На 18 май водачът на Военния съюз обхожда частите на Софийския гарнизон и информира за него членовете на съюза. В 10:30 вечерта ръководителите на преврата се събират в дома на Васил Каракулаков на улица „Иван Вазов“ №27, където подготвят указ за смяна на правителството и заповеди за нови назначения на ключови постове, а към полунощ се преместват в завзетото полицейско комендантство. По това време полковник Георги Тановски се явява при цар Борис III и го уведомява за извършването на преврата, уверявайки го, че той не е насочен срещу него.
Само за няколко часа членовете на Военния съюз установяват контрол над всички гарнизони в страната, София е блокирана от армията и към 4 часа сутринта на 19 май превратът е приключил успешно. В 5 часа сутринта генерал Пенчо Златев и Кимон Георгиев отиват на двучасова среща с цар Борис III, на която му излагат подробно възгледите си за управлението. Към 7 часа военните задържат Никола Мушанов и малко по-късно той отива в двореца, за да върне проучвателния мандат за съставяне на правителството.
Полицията не оказва никаква съпротива на войската, напротив – на много места дежурните полицейски началници посрещали офицерите с думите: „Хайде бе, господа офицери! Откога чакаме да сложите край на тази политическа мизерия…“. До Месемврия гражданите нямат вести, но какво се случва в преврата през периода 19.05.1934 – 22.01.1935. Публикува се решение назначаването на правителството с Указ №2 от 19.05.1934 г., обнародван в „Държавен вестник” №34/19.05.1934 г.Новият кабинет предприема незабавни действия: Търновската конституция е отменена, Народното събрание е разпуснато, общинското самоуправление е ликвидирано. На 13 юни е издаден Наредба – закон, с която всички политически партии и организации се забраняват, а имуществото се конфискува.
Сн.9-2: Министър Петър Мидилев
Наредбата влиза в сила от следващия ден. Изпълнителната власт ще се осъществява посредством правителствено декрети със законова сила.На 23 май 1934 излиза Указ №7 на министър Мидилев, че: ….определям нови наименования на населените места в Царството, указани в тук приложените списъци, които съставляват неразделната част от настоящата ми заповед”.
Под сн.1-9 : Министърът на заповедта от Министерството на вътрешните работи и народното здраве е подписан от Петър Мидилев на 9 август 1934 г. Заповедта е обнародвана в „Държавен вестник”,бр.109/14 август 1934 г.
Широко разпространен обаче е митът, че преименуването е заслуга на правителството на министър-председателя Кимон Георгиев, дошло на власт на 19 май 1934 г. Вярно е, че заповедите са подписани от министъра на Министерството на вътрешните работи и народното здраве Петър Мидилев, но подготовката на този процес е започнала много по-рано.
9-3: Министър – председателят на Министерския съвет Кимон Георгиев
В неразделната част от списъка на населените места стари наименования е включена Анхиалска околия, а след нея и Василиковска околия. Ако искаш да прочетеш нещо ще попаднеш на друго за град Месемврия, преименувана на град Несебър, град Анхиало на град Поморие, село Каланджа на Дебелец, град Василико на град Царево и село Вургари на село Българи.
Ако искаш да прочетеш да прочетеш още нещо за културно – историческите забележителности или географската и икономическата характеристика, ще попаднеш само на трите звездички по-долу:
* Името Месемврия е преименуван като Несебър със заповед 2820, с която са преименувани общо 1043 населени места в България през 1934 г.
* Името Анхиало е заменено с Поморие със заповед 2820, с която са преименувани общо 1043 населени места в България през 1934 г.
* Името Василико̀ със заповед 2820, с която са преименувани общо 1043 населени места в България през 1934 г.
Какво трябва са се знае още за преименуването?
Първото е, че се навършват се 90 години от най-масовото селищно преименуване, извършвано някога в България. От август до декември 1934 г. с девет заповеди на министъра на вътрешните работи и народното здраве (ВРНЗ) Петър Мидилев са променени имената на 1875 населени места в нашата страна.
Второто е, че със Заповед 2820 са преименувани 1043 населени места, както и 179 махали, колиби, заселища, местности, чифлици, гари и жп спирки, които в „Списък на населените места…“ от 1930 г. са посочени под линия, тоест като съставни части на други селища. Преименувани са и 11 града: Анхиало на Поморие, Месемврия на Несебър, Василико на Царево, Станимака на Асеновград, Даръдере на Златоград, Дьовлен на Девин, Пашмакли на Смолян, Кошукавак на Крумовград, Ортакьой на Ивайловград, Ескиджумая на Търговище и Осман-пазар на Омуртаг.
Третото е, за преименуване на селата в Анхиалска околия са обявени: Бараклии на Оризаре, Гьозекен на Козякград /Обзор/, Инджекьой на Тънково, Къшладере на Кошарица, Емине на Емона, Карамаджа на Козница, Къйряккьой на Плазовец, Денизлер на Морско.
Подготовката за голямото селищно преименуване от 1934 г. започва десет години по-рано, когато Министерството на ВРНЗ с две свои наредби – от юли и декември 1924 г. постановява да се преименуват всички селища, които са с чужди названия (К о в а ч е в, 1995: 12). На 4 юни 1925 г. правителство № 42 на Народния сговор с министър-председател Александър Цанков и министър на ВРНЗ Иван Русев внася за първо четене „Законопроект за променяване имената на някои населени места в царството“. Той е приет на първо четене в същия ден, но така и не влиза в залата за второ и трето четене и работата по него е изоставена.
През 1931 г. правителство № 46 на Народния блок с министър-председател Александър Малинов подновява работата по преименуването на селищата в България. Със Заповед на министъра на ВРНЗ Никола Мушанов 3822 от 25 септември 1931 г. е назначена Комисия за проучване законопроекта за изменяване имената на някои населени пунктове в Царството. На нея е отредена ролята на номинатор* за подготвяното голямо преименуване на селищата. Тя се председателства от главния секретар на МВРНЗ Н. Паница, от Министерството на войната участва полк. Иван Стойчев, от Министерството на народното просвещение – главният инспектор Вл. Николов, а от Географическия институт към Министерството на войната – Димитър Илков. По-интересен е научният състав на комисията: проф. Анастас Иширков * Лице, група лица или учреждение, даващи, присвояващи всякакво собствено име 156 – географ, проф. Гаврил Кацаров – историк, проф. Васил Н. Златарски – историк, проф. Стефан Младенов – езиковед, Димитър Гаджанов – лектор по турски език, всички от Софийския университет.
Защо проф. Анастас Иширков е обявен за теоретик на това най-масово преименуване? Защото в статията си от 1922 г. той посочва начините, по които то да стане:
а) превод на старото име от турски на български език;
б) при превод на еднакви чуждоезикови имена да се прави малка разлика, с цел избягване на повторения на новите български имена;
в) чужди имена, които са в широка употреба и понятни за населението, да не се променят; г) имена на селища, които означават народност, да не се променят, защото имат важно етнографско значение и дават сведения за миграциите на населението.
Комисията, работила през 1931–1932 г., е спазвала следните правила при преименуването:
1.Превод на името от турски на български език.
2. Уподобяване, при което новото българско име наподобява старото турско, но няма връзка с него.
3. Приемане на предложенията, дошли от самите населени места чрез Проектозаконите на МВРНЗ от 1925 и/или 1931 г
4. За част от селищата се предлагат възпоменателни (мемориални) имена, по-често без връзка между епонима* и населеното място.
За мемориалната линия в преименуването безспорно са повлияли историците Васил Златарски и Гаврил Кацаров. Комисията, а след това и министър Мидилев, са номинирали следните групи възпоменателни селищни имена.
Доц. Михаилов, който изследва най-масовото селищно преименуване, извършвано някога в България, трябва да отчетем, както обществената полза от този акт на министерството на ВРНЗ, така и да приемем за много успешни предложенията на комисията, работила през 1931–1932 г.
В края на краищата, какво се случва за /в/ Несебър?
До днес град Несебър не е бил честван официално, но на коя дата е бележитата дата на Несебър – 1930 г.,19 май 1934 г., 23 май 1934 г., 9 август 1934 или 14 август 1934 ?…
На 14.08.1934 град Месемврия е преименуван на град Несебър. Това е неоспоримо, защото министърът на заповедта от Министерството на вътрешните работи и народното здраве е подписал самият Петър Мидилев на 9 август 1934 г. А заповедта му е обнародвана в „Държавен вестник”,бр.109/14 август 1934 г.
Сн.9-4: Първата арка над портата на новоименния град Несебър
От 12.05.1934 до м.юни 1934 г. Христо Харизанов е освободен като председател на Тричленната комисия в Месемврия, а от 20.11.1934 до 15 юли 1936 г. Христо Христов е назначен за кмет, а градът вече носи името Несебър, като при преброяването през 1934 г. населението възлиза на 2026 граждани .
90 години от преименуването на град Месемврия в град Несебър гражданите празнуват църковния празник на 15 август, но никога Несебър не е бил честван за град официално.А би трябвало.
Каква е вашата реакция?
