Когато съм в България винаги съм искал да имам възможност да си купувам яйца и от други видове птици, различни от кокошките. Предполагам сте наясно, че дори яйцата, които се рекламират като снесени от свободни кокошки, в действителност не всички са наистина такива. А има и различни разбирания за това какво означава да си „свободна кокошка“. Докато живеех в Банкя, намерих едно място покрай „Пътеката на здравето“, където продаваха патешки яйца, освен кокоши. Въпреки че цените бяха доста завишени, това не се дължеше на по-високото качество на продуктите, защото патиците по цял ден бяха затворени в едни тесни дървени кокошарници и не виждаха слънце през живота си.
Преди един месец имах възможност да отида за две седмици като доброволец в една ферма за щрауси близо до Варна (основно исках да науча повече за това как се отглеждат щрауси в България и да наблюдавам отблизо някои техни навици, свързани с начина им на живот).
Фермата за щрауси „Green Bird“ се намира в Долината на щраусите в с. Константиново, Варна. До там може да се стигне с кола за 20 минути от центъра на Варна или с автобус номер 37, който може да се хване на спирката на бензиностанцията от противоположната страна на жп-гарата. На това спокойно място имах възможност да опитам яйца от птици, които наистина бяха свободни по цял ден. Лично аз пусках рано сутрин патиците, гъските и токачките, те обикаляха по поляните и полетата наоколо, вечер се прибираха сами в помещенията, където спяха и снасяха яйца, а аз само затварях вратите след тях. Единствено гъските трябваше да бъдат подканяни да се приберат, защото те обикаляха около вратата, когато се стъмваше, но не влизаха вътре, докато не им кажеш. Тъй като това бяха и най-агресивните животни (без да са опасни) в цялата ферма, ми трябваха един-два дена, за да се разбера миролюбиво с тях, че може да си общуваме нормално, без да е необходимо да ми съскат и да пробват да ме атакуват, като се засилват към мене, когато мина близо до тях. Единствената опасност при тях (за малките деца) идва не е от човката, която лесно може да бъде избегната, а от крилете, които са доста силни, въпреки че тези гъски не летят.
Най-приятно ми беше общуването с африканските щрауси и австралийските емута. Щраусите бяха разпределени на три места, като по-голяма част от тях бяха в долното ограждение, докато в горното от едната страна се намираха две женски с най-възрастния мъжки, който е с различно оперение от по-младите (както можете да видите на снимките по-долу), а от другата страна имаше един мъжки с една женска.
Щраусите много обичаха трева, в чийто състав имаше комбинация от най-различни растения и билки. Такава трева имаше предостатъчно и те винаги лакомо я поглъщаха, дори и от ръката ми, когато им я давах, след като току-що съм я окосил. Женските щрауси оставяха яйцата на определени места и имаше психологически техники как да ги вземеш, като избегнеш теоретичната опасност да те нападне някой мъжки- те не бяха агресивни и не съм имал никакви проблеми с тях, но не е нужно да дразниш излишно животните, особено ако често имат желание да демонстрират териториалните си танци пред тебе (вижте на клипчето). „
Когато хранех щраусите с повече трева, имаше и леко изменение на цвета на яйцата им.
Сутрин след като съберях яйцата от всички птици лично ги почиствах с вода с подходяща температура и няколко вида четки, след което те бяха готови за продажба или за поставяне в инкубатор. Докато бях във фермата имах възможност да пробвам яйца от патица, гъска, паун и щраус. Яйцето от щраус, освен че беше огромно и ядох само него три дни, се състоеше от две доста различни части.
Жълтъкът беше с наситен цвят и според очакванията много вкусен, но белтъкът изглеждаше леко странен след пържене- въпреки че не изглеждаше никак апетитен и приличаше на нещо като желе на отделни парчета, вкусът му всъщност се оказа доста приятен. Яйцето в цялост беше достатъчно хранително и засищащо. Не успях да опитам единствено яйце от токачки, тъй като те не снасяха на местата, където нощуваха, а си зарязваха яйцата по полетата през деня, както и яйце от емутата, защото бяха само женски. В началото мислех, че само местни хора от Варна и околностите идват да си купуват яйца, щраусово месо и месни продукти от фермата, но се оказа, че и хора от други градове си поръчват както щраусови, така и други видове яйца, които им биват изпращани по Еконт.
Изброените досега животни не включват всички, които бяха във фермата. Имаше едно голямо женско куче, което вечер пускахме, и то си обикаляше цяла нощ, където си реши (пазеше и мястото, разбира се), както и четири-пет котки, които идваха главно, за да се хранят и после отиваха да си вършат котешките задължения. Имаше дори място, където морските свинчета от фермата можеха да тренират и да се забавляват на чист въздух и на слънчева светлина.
Не липсваха и интересни случки. Едно от женските емута имаше доста по-свободен режим на движение в сравнение с другите две. Госпожа Ему обикаляше навсякъде във вътрешния периметър: в ограждението на долните щрауси, около него, а когато решеше се качваше чак при горните щрауси, преодолявайки различни прегради, дървени огради и храсти, за да стигне дотам.
Емуто е видимо по-дребно от щраусите, но те понякога се плашеха от него. Дори един ден емуто беше подгонило женската на мъжкия щраус от горното ограждение, тя беше прескочила дървената ограда, а след това преодоля и металната ограда на външния периметър. Наложи се да я връщам с убеждаване (с думи и без да я бутам) два пъти, тъй като след първото връщане я бях оставил заедно с един колумбиец (той беше доброволец като мен), който трябваше да я пази да не избяга пак, докато извикам собственичката. Но вместо да охранява мястото, където беше прескочила, той отново беше позволил на женския щраус да излезе на полето. След като за втори път спокойно я вкарах в периметъра от вътрешната страна на металната ограда, емуто пак я подгони и тя си прескочи обратно зад дървената ограда.
Преди в тази ферма е имало много повече щрауси, но както навсякъде, съобразеното с природната среда екологично животновъдство става все по-скъпо и затова сега собствениците гледат животните предимно като хоби. Все още успяват да произвеждат определено количество яйца, черупки за творчески проекти и за украса, месо от щрауси и пилета на щрауси (чрез инкубатор), но условията стават все по-трудни и трябва голямо желание и упорита работа.
Останах много доволен от яйцата в тази ферма и в бъдеще мисля да си поръчвам оттам. Вие също може да си изберете това или някое подобно място, докато все още ги има в България.
Каква е вашата реакция?
