Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Валерия Велева: Вонята под юргана. Въпросът е да има кеш!Валерия Велева: Вонята под юргана. Въпросът е да има кеш!0Проблемът е, че Киро, Асен и Лена бяха натресени като отрицание на порочните практики, на стария модел, а се оказаха по-зловещи мошеници от всички политици досега взети зае НАТО-вска държава един бивш финансов министър, Асен Василев, казва на партийна среща за предизборно събиране на средства: „Ние скрит кеш имаме… Ако стигнем трите милиона… А официалния кеш със сигурност е драма и … И някои от тези… са готови да дадат кеш, но не са готови да го дадат официално.“
В НАТО-вска държава един бивш премиер, Кирил Петков, казва на съпартийците си: „Ма аз не знаех, че имаме кеш. Аз си мислех, че нямаме кеш…Ако е два милиона, трябват още … кеш… Ако има кеш в торби, това е по-малко… Въпросът е да има въобще кеш“.
В НАТО-вска държава водеш политик на партия, дошла да промени системата, Лена Бориславова, казва: „…на „Бейкролс“ шефчето взима двайсе бона заплата, какво му пречи да вкара едни десет хиляди, нали, и така нататъка. И по тоя начин да се пробваме. И по тоя начин, според мене, мога поне едни двеста – триста така да режеме от цената, дет се вика“.
В НАТО-вска държава премиер се обажда на бизнесмен и му казва: „А, Пламене да те питам, ти понеже ги познаваш всичките, а, сега… още един милион и половина… за кампанията. Имаш ли някой, дето може да даде за още малко пари? От.. може да са официално, може да са неофициално, както му е по-удобно на тоя човек. Обаче ще ни трябват за телевизионна реклама.“
Това се чува в разпространените от „Афера“ записи от партийна сбирка на ПП, състояла се през март 2023 година, на която се разпознават гласовете на лидерите на партията Асен Василев и Кирил Петков, както и на бившия премиер Николай Денков и сочената за кардинал в сянка Лена Бориславова
В нормална НАТО-вска държава още на следващия ден след публикуването на записа прокуратурата ще се е задействала, ще са започнали разпити, проверки, разследване…
В НАТО-вска България правоохранителните органи се скатават в остъствието си, сякаш са пратени на Канарските острови. Никой не реагира.
Скандалът КЕШ, който застигна “Продължаваме промяната”, не трябва да ни изненадва. Да, той взривява, отвращава, но не изненадва, защото за пореден път се сблъскваме с грозната реалност – как сме дали властта в държавата на едни арогантни, нагли, тъпи, алчни хора, за които закон и морал са непонятни категории. Вижте им начина на мислене, чуйте езика им и ще разберете защо използвам толкова груби думи, за да обрисувам тяхното поведение.
Наглеците от ПП не отричат нито срещата, нито съдържанието на разговора. Наглеците от ПП искат ДАНС да посочи кой е влязъл под юргана им, за да изнесе публично вонята, която се носи от там. Кандидат-депутатката Кристина Петкова от ПП-ДБ изтърси тази сутрин безсрамието: „Няма значение какво се чува в записа, същината на скандала е кой записвал! Да, те не се гнусят от вонята, те искат да разберат кой е свалил маската им на блюстители на новия морал.
И докато се чудят „кой ги е сготвил“, бившата им пиарка Диана Дамянова ги просвети вместо ДАНС:„Тук въобще не /и няма /да коментирам съдържанието на записа, освен единствено, че трябва да си идиот, за да не чуваш, че е правен вътре в помещението и че добре са записани хората, които са по-близко до „устройството”. Така че тезата за службите някак няма да върви. Но мисълта ми беше, че изпирания правим всякакви“.
Това е начинът на мисленето в „Промяната“. И колкото повече времето минава, толкова по-осезаемо разбираме за какви хора става дума
ПП се оплакват, че записите са монтирани, за да се използват като компромат, но и през ум не им минава как бившият финансов министър Асен Василев ще обясни публично врътката да се прехвърлят 1.5 милиона в кеш? На партия…
И всичко това – след ония скандални записи с ала-бала, след снимките с чувалите и пуделите. Оперирани от всякакво чувство за самопреценка, ПП просто живеят в един нереален свят на лъжата и измамата.
Да сте чули запис на ПП, където се говори за партийна работа, за организационна структура, за програмни документи, за законодателни инициативи, за проблемите на хората? Всички записи, всички срещи, цялото съществуване на ПП-ДБ е за пари и постове, за осребряване на властта – официално и неофициално, и както казва Кирил Петков „Въпросът е да има въобще кеш!”.
В политиката няма невинни, няма чисти и непокварени, нито у нас, нито по света. Политиката е мръсна професия. В 35-годишната история на прехода всички партии са минавали пред скандали, които са разтърсвали обществото. Но никога в българската политика за последните 30 години не и имало такива родени и завършени мошеници като ПП, на които чипът в главата им е програмиран само как „да гепят кеш“.
Някои казват, ама те са големи глупаци, Дамянова откровено ги нарича „идиоти“, защото за последните две години само те са записвани, само те са хващани „по бели гащи“. И само те нямам никакъв срам!
Виждам обаче, че темата се отплесва в посока защо точно сега излизат тези факти, нали сме в кампания, това е калташки номер. Тези въпроси са важни, но те са второстепенни. Защото фактите са безспорни – ПП говорят за кеш, а българското законодателство не позволява да има дарения в брой. Наличието на кеш означава черна каса в партийната централа. А в ПП черната каса е под крилото на финансов министър! Както се казва, с размах надграждат партийното мошеничество. И не им пука! Това вече трябва да влезе в компетенцията и на Сметната палата, и на прокуратурата.
И чуйте за какво са им парите – за купуване на медии, на социология, за „ала-бала“ – така разбират честния вот тези честни политици, които вместо да реформират държавата, я опоскаха. Само че няма медия, която да приема пари кеш, няма реклама, която да върви с кеша… Тогава за какво е кешът на ПП? Някой трябва да отговори!
Вижте и как събират кеша – чрез откровен рекет на скъпоплатени мениджъри: „На „Бейкролс“ шефчето взима двайсе бона заплата, какво му пречи да вкара едни десет хиляди, нали, и така нататъка. И по тоя начин да се пробваме“, казва Лена, иконата на Промяната. Това е класическата схема за пране на пари, използвана от класически играчи на задкулисието, които нахлуха в политиката ни с лозунга „Нулева толерантност към корупцията“.
Разбира е, че това не е нищо ново. Черни каси, пари в торби – имало е, даже и в големите европейски партии.
Проблемът е, че Киро, Асен и Лена бяха натресени като отрицание на порочните практики, на стария модел, бяха посочени като чисти и неопетнени невинни души, а се оказаха по-зловещи мошеници от всички политици досега, взети заедно.
Това е драмата!
„Промяната“ провали идеята за промяна въобще! Киро, Асен и Лена провалиха цяло едно ново поколение, на което българите бяха готови да дадат своите надежди.
И тук е важна ролята и на посолоствоТО, което продължава да ги дундурка, макар и с отвращение, и на „Демократична България“, които, като техни партньори, са съучастници в това престъпно поведение.
Впрочем, какво ще отговори посолствоТО на словоблудството на Кирил Петков: „Даваме Горанов на Магнитски, защото той е давал, не вземал – давал проекта на държавни служители, които да променят Закона за хазарта“. Кирил Петков ли определя кой да влезе в списъка на Магнитски? Това признание на Петков не злепоставя ли и САЩ, и посолствоТО, че законът „Магнитски“ се използва у нас като бухалка за посичане на неудобните? С цялата си простоватост на изказ, мислене и поведение Кирил Петков доказва, че налагането на санкции от страна на САЩ се използва у нас като претекст за незаконни репресии срещу лица и фирми. Което е в грубо противоречие както на вътрешното ни законодателство, така и на общностното право.
КЕШ-гейт няма да отшуми скоро. Сякаш сме в наалото на цунами. Ще изплуват все повече въпроси, на които вероятно няма да има отговори.
Предстои да видим как българите ще реагират на тази воня.
И дали отвращението няма да гласува на 9 юни.
дно
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание