„Ценностите са неуправляеми, те се пораждат от културния пласт на националното мислене“, казваше проф. Евстатиева-Биолчева. „Не изпращам послания, а споделям мисли и надежди за филма, който трябва да говори на всички. А посланията се раждат, когато си успял с първото. Иначе изкуството рискува да наподобява урок“, категорична е тя в разговор с Нели Жекова „Филмаутор“.
Проф. Мариана Евстатиева-Биолчева е родена на 29 август 1939 г. Работила е в Студия за игрални филми „Бояна“ (1971-1992). Преподавател в Нов български университет по кино- и телевизионна режисура от 1996 г.
Режисьор е на повече от 30 документални и научнопопулярни филми, както и на близо 20 игрални и телевизионни филми.
В игралното кино дебютира с „Тигърчето“(1973) по сценарий на Васил Акьов, следват игралните филми „Мигове в кибритена кутийка“(1979), „Похищение в жълто“(1981) по мотиви от повестта на Павел Вежинов „Произшествие на тихата улица“, „Дяволското оръжие“(1982) по сценарий на Боян Биолчев, „Горе на черешата“(1984), „Търси се съпруг за мама“(1985), „Амиго Ернесто“(1986), „Племенникът чужденец“(1989) по мотиви от приказката „Младият англичанин“ на Вилхелм Хауф и др.
Сред телевизионните й филми са „Отрова в извора“(1985), „Не се мотай в краката ми“(1987), „Здравей, бабо“ (1991), детската новела „Сватбата“(1997) и телевизионните сериали „Синята лампа“(1974), „Сбогом, любов“(1975), „Мъже без мустаци“(1989), „Мили, бате – писмата на един дакел“(2001), „Принцът и просякът“ (2005) и др. Филмът й „Принцът и просякът“ печели
Голямата награда на Международния фестивал за детски филми в Минск, Беларус.
Опелото ще се състои в събота, 27 април 2024 г., в храма „Св. Седмочисленици“ от 13.30 ч.
Дълбок поклон!
Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
